Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни.

Всеки от вас трябва да работи за своето подигане. Не е въпросът, в какво вярват другите хора. Някой път вие казвате: еди кой си човек не вярва. Не, във всички хора има един вътрешен стремеж, само че едни хора вярват във видими неща. Други са дошли на по-висока степен на развитие, и те вярват в неща, които са видими, но вярват и в неща които умът може да постигне. Трети вид хора вярват във всичко това, но вярват и в самата Любов. Някои хора казват: аз в Любовта не вярвам. Това са хората, достигнали до положение да вярват във видимото, да вярват в това, което умът може да постигне, но не вярват само в Любовта. Щом ние заговорим за Любовта, те казват: какво се говори там за любов, каква е тази любов? – Те разбират любовта на взимания и давания. Любовта е най-високото състояние, което може да се намери в човека. Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които земята разполага. Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. Ако Любовта дойде в някой човек само за един ден, той ще бъде готов да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовта дойде у тебе само за един ден, всеки ще бъде готов да гарантира за тебе и с един, и с милион лева. С такова доверие би се ползувал ти пред всеки едного! Чудно ли е това? Аз зная хора скъперници, които не са готови да дадат нито пет пари за когото и да е, но влюбят ли се, ще ги видиш, че са готови да жертвуват 1–2–3 милиона лева за тази жена. Аз зная един богаташ американец, който, като се влюбил, дал 100 милиона лева на тази жена. Жертвува човекът! Защо? – Има нещо, което иска той. Видимо ли? – Не, не е видимо. А какво е то? – То е Любовта. Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовта? – Любовта е. Онова, което ни свърза не е ли разумността? – Разумността е. Когато чувствуваме, че някой ни обича, ние имаме особено разположение към него. И всички ние трябва да се научим на това изкуство, да бъдем носители на Любовта. Всички ние трябва да отворим душите си, за да може туй Божествено слънце да изгрее, в нас. Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни. Когато тези три слънца съединят силата си, тогава ще се образува разумния човек. Когато лъчите на физическото слънце, когато лъчите на слънцето на ангелите и когато лъчите на Божественото слънце, или слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат, и нашите глави ще се видоизменят. Сега, например, мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето. Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питат: как търпи Господ тия хора! Че Господ не търпи само вас! От вашата земя, по-надолу, има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца“! Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества. Но, има нещо, на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас. Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми“! Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват: много е търпелив Господ!

Той повелѣва на слънцето,
НБ - София, 15.3.1925г.