Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие!"

В миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормуздъ-Дея се ползвали с пълна свобода. Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвершенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормуздъ-Дея, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормуздъ-Дея, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвершенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните. Някои мислят, че само сега има такива усъвершенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат. Някои от вас казват: Какво трябва да правим? – Ще работите според правилата на поданиците на Ормуздъ-Дея. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: "Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си!" - Защо? - Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират. Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него! Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? - Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: "Превърнете се…" - На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество. Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре. Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормуздъ-Дея приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън. "Наближило е Царството Божие!" Царството Божие е едно парообразно състояние, което трябва да премине през нашите сърца, през нашите умове, през нашите души. Велик е само онзи народ, който има такива хора, такива поети, които могат да казват: "Наближило е Царството Божие!" Запитайте който и да е писател, който и да е поет, дали има друг, по-широк живот от този? Те ще ви кажат: Не, няма друг живот, освен сегашният. - Нима днешният ден е най-важен? - Не, днешният ден не е най-важен, не е и най-голям. Следователно, колкото повече отиваме на север, дните все повече и повече се увеличават и като дойдем на северния полюс, имаме най-големият ден. Аз зная, че имаме дни много по-големи, отколкото тези на северния полюс. Има места в космоса, където слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, където слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. Как бихте си обяснили всичко това, ако се намирахте в един такъв свят, където денят е дълъг милиарди години? Представете си само едно слънце, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето, а нашето слънце е един милион и половина пъти по-голямо от нашата земя, и тази земя се огрява от това голямо слънце! Каква представа бихте имали вие за всичките неща тогава? Представете си, че тези разумни същества от това слънце дойдат на нашата земя, ще има ли караница тогава между хората? – Няма да има никаква караница. Писанието казва за тази земя: "Веселих се на тази обитаема земя". Има в света една обитаема земя, в която поданиците на цар Ормуздъ-Дея, или чедата Божии ще могат да живеят.

В който град влязвате,
НБ - София, 29.3.1925г.