Този, който избира най-лекия път, избира в същност най-опасния път.

Някой си древен съдия, наречен Хари Хамзибенами, осъжда двама учени, дворцови хора, престъпници, на смъртно наказание. Но понеже в тази държава не съществувало смъртно наказание, той ги осъжда на следното до живот наказание: да се движат тия двама души заедно в своя живот, без да се спират някъде, защото според тамошните закони не могло да се затварят хората в затвори. На единия престъпник било определено да носи на гърба си 100 кг жито без да го сваля, на другия било определено да носи на главата си една въшка, без да я сваля. Повикват двамата престъпници и им прочитат присъдата, като ги оставят свободни, всеки да си избере, което иска от двете наказания. По-ученият, по-умният си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, без да я свали до края на живота си. За втория вече нямало избор. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видяло доста тежко. Първият, който избрал въшката, като по-леко наказание, се присмял на втория. Тръгнали да вървят заедно, такова било наказанието им. Този, който носил чувала, постоянно се молил на Бога. Господи, аз съзнавам, че направих едно престъпление, но моля ти се, покажи ми един начин, как да си облекча положението, много е тежък чувалът с 100 кг жито на гърба ми! В присъдата, обаче имало едно облекчение, в този смисъл: те ще могат да се освободят един ден от наказанието си, ако се явят хора, които да поискат техния товар. По никакъв друг начин не могат да се освободят от товара си. Той все продължавал да се моли на Господа, да го освободи от товара му. Молил се на Бога, казвал: Господи, помогни ми, обещавам да ти служа от всичкото си сърце! Не се минава много време, Господ изпраща един човек, който го запитва: Какво носиш в този чувал? – Жито. Дай ми тогава от твоето жито един килограм да го посея. Той бръква в чувала си и му дава един килограм. Поотдъхва си малко и благодари на Господа. Този човек се обръща към другия пътник и го запитва: Ами ти какво носиш? – Въшка. А, не ми трябва въшка. Вървят по-нататък, и дето минат, все ще се спре някой човек да ги запита какво носят. И когато чуят, че първият носи чувал с жито, поискват от него по един килограм. Като запитват втория какво носи и чуят, че носи въшка, отсраняват се с думите: Не ни трябват въшки! Така продължавали те да вървят 2–3 години и в това време, от житото на първия останали само 30 кг, а въшките на главата на втория се увеличавали от ден на ден все повече и повече, и в което село и да влизали, никъде не го приемали. От житото, обаче, всеки се силил да си вземе по малко, така че товарът на този човек всеки ден олеквал. А за другия казвали: Въшки има той, не го приемайте! Въшката, това е крайното материалистическо схващане за живота. Въшката това е грехът, който хората носят. Всеки иска да живее охолен живот, та по какъвто начин и да е. Всеки казва: Да ям и да пия, това е смисълът на живота. Не, въшката представлява материалистическият живот, а чувалът, това е духовният живот. Всички добри хора, всички светии носят тези чували, носят своите благословения. И този, който избира най-лекия път, избира в същност най-опасния път. Да носиш една въшка 100 години, това е най-опасното нещо. Благословение е да носиш един чувал от 100 кг жито! То ще те запознае с всички хора. И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и всяка пръчка, която не пребъдва на мене, отрязва се.“ То значи, че тази лоза ще се подложи на известно обрязване и обработване. „Ако не пребъдвате на мене“, това подразбира, че човешкото трябва да пребъдва на Божественото. Ако сегашният ни живот не е тясно свързан с Божествения; ако всеки ден нямаме туй съзнание да извършваме волята Божия, както онзи, който носи житото на гърба си, а носим онази въшка и искаме с нея да се отървем лесно, на крив път сме. Някой казва: Ние не носим въшки. Ами когато си неразположен, какво показва твоето неразположение? Всяко неразположение е въшката. Онзи, който носи въшката, ще го видиш постоянно прави гимнастика: Чеше се натук-натам. Онзи пък, който няма въшки, държи си ръцете нагоре, свободен е. Та в духовно отношение ще разсъждавате правилно и ще бъдете разумни. Щом вземате да се чешете, ще снемете въшката от главата си и ще турите чувала с житото на гърба си. Там е спасението сега.

Истинната лоза,
НБ - София, 14.6.1925г.