Една българска пословица казва: „Два пъти мери, веднъж крой!“ Аз казвам: два пъти обмисли, веднъж кажи. Така постъпва разумният човек.

Някои хора, като правят погрешки, виждат им се „квадратни глупости“. Щом техните погрешки са „квадратни глупости“, това е добро, защото върху тях може да се съгради цяла философия. Питам: Разумността, Мъдростта могат ли да бъдат квадратна глупост? – Не, разумността не може да бъде квадратна, но глупостта може да бъде квадратна. Чули ли сте да казват за някой човек, че говори квадратни умности? Има ли такова изречение? – Не. Само за простите хора обаче казват така. Както виждате, простите хора прилагат математиката много добре. За тях се казва, че говорят „квадратни глупости“. Но и глупостите са относителни неща. Каква е разликата между глупавия и умния човек? Единствената разлика седи в следното: глупавият не съзнава, че е глупав; умният или съзнава, че е глупав, или съзнава, че е умен. Ако запитам най-глупавия човек какво има на Слънцето, той ще ми отговори, че не знае. Ако запитам най-умния какво има на Слънцето, той ще каже: „Господ знае това.“ Този човек е умен, защото знае, че ако той не може да отговори на този въпрос, Господ ще отговори. Право е, че Господ знае, а обикновеният човек още не знае. Ако запитат умния човек колко заплата получава, той ще каже: „Моята заплата, заедно с тази на председателя, е десет хиляди лева.“ Ако зададете на глупавия същия въпрос, той ще каже: „Моята заплата е шестдесет лева месечно.“ Първият мисли, че като прибави парите на председателя към своите, това ще го повдигне пред очите на другите хора. Глупавият отговаря направо на въпроса, без да мисли. Глупавият отговаря бързо, без да мисли. Умният, преди да отговаря, мисли. Една българска пословица казва: „Два пъти мери, веднъж крой!“ Аз казвам: два пъти обмисли, веднъж кажи. Така постъпва разумният човек.

Проявленията на ума,
МОК - София, 21.6.1925г.