Щом образуваме връзка с Бога, и нашето растене започва.

Разумните неща не се събират, но не изключват събирането. Разумните хора не се умножават, но не изключват умножението. Те не се и делят, но не изключват делението. Запример, кое можем да делим? Кое можем да вадим? Разумният човек дава от своята любов и на другите. Трябва да дадеш! Защо? Ако не дадеш, ще се пукнеш, а като се пукнеш, от тебе ще изтече излишното. Това е закон в природата. Всяка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце. Дойде някой при нея, казва й: дай! - Не давам. Но, като дойде слънчевата енергия и я облее изобилно, листата й се разтварят, и тя дава. После листата й окапват, и плодът завързва. И плодът в първо време е користолюбив, казва: няма да дам! Но природата и за него има методи, как да го преобрази. Разкъсва външната му корица, месестата част изгнива и семката му пада върху почвата. Христос казва: "Богатството трябва да се пожертвува." То значи: месцето около костилката трябва да се даде, за да се извади костилката и посее в почвата. Костилката, семката е връзката между Бога и плода. Следователно, щом образуваме връзка с Бога, и нашето растене започва. В какво седи това растене? - Всяка сутрин като ставаме, ние ще виждаме лицето на Бога тихо и спокойно, и ще бъдем доволни; каквато работа започваме, ще ни върви добре; каквито спънки и да срещаме в живота си, те винаги ще се разрешават разумно.

Вътрешна връзка,
МС - София, 6.7.1925г.