Ние научихме изкуството да бъдем добри към себе си, да бъдем добри към ближните си също научихме, но сега трябва да научим изкуството да бъдем добри и за Господа.

Сега питате защо времето е такова, защо вали дъжд? Защото в нас има големи недъзи, ние сме големи егоисти. Или по-право казано, човек е добър, но само за себе си. Ние сме по-добри, отколкото трябва да бъдем, но само за себе си. Сега ще ви кажа една важна мисъл: да бъдем добри. Към кого? Да бъдем добри вече и за Господа. За доброто има три категории: човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър и за ближните си, а аз считам най-идеалното състояние - човек да бъде добър и към Бога. Ние научихме изкуството да бъдем добри към себе си, да бъдем добри към ближните си също научихме, но сега трябва да научим изкуството да бъдем добри и за Господа. Туй е най-хубавото, което се изисква от нас. Сега вие питате: „Какво трябва да правим?" Да бъдем добри не за себе си, но за Господа. Ние за себе си сме добри, за ближните си сме добри. Отсега нататък трябва да бъдем добри за Господа. Вижте онази майка, която отглежда своето дете, не е ли добра за него? Добра е. Вижте онази малка пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготовлява мед за себе си и за своите ближни. Не е ли тя добра за тях? Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия Божи закон - да бъде добра за Бога. Вземеш ли й малко медец, тя веднага те жилне. Тя не дава нищо за Бога. За себе си всичко е уредила отлично, къщата си също е уредила хубаво. Тя самата е чиста, трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра за Господа. И ние сме като пчелите. За къщите си сме много добри хора, за ближните си също, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си, казваме: „Тъй, да ме познаеш кой съм." Значи отсега вече ще учите закона, да бъдете добри за Господа. То е най-великото нещо! Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и вие ще извадите една поука от всичко това. Ако тия камъни ви заговорят, какво ще стане? Косите ви ще настръхнат от ужас и цялата тази красива местност няма да ви побере. Ще се разбягате всички. Знаете ли какви страшни работи ще чуете и ще видите? Цял ад ще бъде за вас това нещо. Ако рекат сега тия планини да ви разправят своята история, цяла София не би ви побрала. В това място може да видите запример двама гиганта, хора на миналото, как се убиват със своите ножове. Ако видите всичко това, какво хубаво ще научите? Вие само бихте се ужасили. И хиляди години се изискват за тия герои, паднали на това бойно поле, за да се издигнат. Всичко това тук са кости на мъртви герои, на богове, които са живели в миналото. И сега слънцето трябва с милиони години да пече, дъждове много да валят, за да се измият греховете им и да научат закона, че трябва да служат на Бога. Те са служили на себе си, служили са и на ближните си, но не са работили за Бога.

Малкият стрък,
ИБ - Мусала, 13.7.1925г.