Аз не ви казвам да бъдете добри, но ви казвам, че всеки от вас трябва да бъде такъв, какъвто Господ го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, изпъждаш го вън. Светската наука тъй разрешава въпросите. В Божествения свят е обратното. Когато не обичаш някого, най-много ще го нахраниш; а когато обичаш някого, най-малко ще му дадеш. В небето и никак да не те хранят, то е най-хубавото, то е привилегия - и то за малцина. Ако на земята не те нахранят, ще се оплакваш, ще разправяш навсякъде: „Оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме." Ако в небето не те нахранят, ще се радваш, но това се случва много рядко, в хилядите години един път. Това е особена привилегия. Как ще научите тази велика Божествена наука? Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко, и той дава от себе си. Той казва: „Аз трябва да дам. Нека на всички други се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят, аз ще се радвам, че те са получили това Божествено благословение." На наш език преведено, това нещо значи, че трябва да си отстъпваме. В какво трябва да си отстъпваме? Писанието казва: „Молете се един за друг." За онези, които обичаме, ние се молим: „Господи, прати им Своето благо." И за онези, които не обичаме, също се молим да ги сполети това или онова, все им пращаме своите благословения. Тъй щото, и за които обичаме, и за които не обичаме, все се молим. Има хора, които са по средата. Тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените, за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от сърце, цялата ви душа да присъства. Абсолютна искреност трябва да има в човека. Тъй трябва да се молите. Вие казвате: „Усилие, борба се изисква от нас, докато се достигне това нещо." Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие и кажете: „Мога да служа на Бога през всички времена, при всички условия." И когато изчезнат от живота ти всички препятствия, когато ги преодолееш, тогава ще бъдеш готов да служиш на Бога.