За в бъдеще да се повдигнете, или съзнанието у вас да се повдигне, да си отстъпвате взаимно, не да използвате, а да ползвате.

Аз забелязвам една черта, че сте много егоисти. Някой като седне на едно място, не се мърда, като забие колци, с девет чифта биволи не можеш да го извадиш. Всеки гледа някой да стане, че той да седне. Онзи не излиза, гледа целия ден да не би някой да седне на неговото място. Страх ви е отвън като излезете, да не изстинете. То е заблуждение. Не изстива човек. За в бъдеще да се повдигнете, или съзнанието у вас да се повдигне, да си отстъпвате взаимно, не да използвате, а да ползвате. Сега всеки един от вас очаква да му донесат чай. Аз по някой път не искам да ми давате. Лошо е. Казвате: "Виж Учителя, това ти сложат, онова." Ами че аз разсъждавам другояче. Ако ти си малко дете, майка ти ще те носи на ръце, ще те повива, ще те развива. Туй дете не е ли учител за майка си? Но този учител един ден израства. Той слиза от ръцете на майка си. Този процес става обратен после, че Учителят на стари години, той слага на майка си. Всички ние във външните неща трябва да видим един живот на опростяване. Да се стремим към закона на жертвата. Защото услуга дават на един човек от туй, което му е нужно, от излишъка, от изобилието, което имаш. Вие всички сте добри, но забравяте. Забелязвам във всички хора един и същи навик. На някое дете напълнят джоба с орехи. Поискайте му и кажете: "Дай" - не дава. То мисли за утре, не дава. Майката казва:" Моето ангелче." Ангелче без крила е това дете, което държи тези орехи. Туй дете след половин час да раздаде тези орехи. Оттам трябва да започнете всички.

Платното,
ИБ - Мусала, 12.7.1925г.