Онзи, на когото Господ е дал ум, а не го е турил на работа, той върви по широкия хлъзгав път.

Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни? Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили. Онзи, на когото Господ е дал ум, а не го е турил на работа, той върви по широкия хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен.

Малкият стрък,
ИБ - Мусала, 13.7.1925г.