Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен.

Казва Христос: „Аз съм истинната лоза“. Всяка една пръчка така трябва да се насади във вечната Добродетел, че да могат Добродетелите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда да минат от лозата в нас и да просветнат делата ни пред человеците. Тогава вашият живот ще стане красив, ще дойде Божията радост в нас. Към това трябва да се стремим, това е целта на нашия живот. Скърбите, това са само един метод. Скърбта всякога показва, че си изгубил нещо. Не е лошо човек да скърби. Скръбта всякога те подтиква да намериш загубеното. Щом го намериш, ти си радостен. Ето защо, всеки трябва да се присади на тази лоза, да бъде обрязан и да даде плод; да разбира законите на великата Божия Любов. Само така ще дойде в нас закона на вътрешния мир. Този мир няма да го чакате да дойде отвън, той още сега може да дойде. Още днес ще дойде този мир. (...) „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът“. Христос, това е Любовта, която се проявила в света. Отец, това е великото, възвишеното, разумното, което е изпратило тази Любов в света. Ние, това сме плодът на възвишеното. Следователно, плодът трябва да носи качествата на Духа в себе си.

Истинната лоза,
НБ - София, 14.6.1925г.