Дойде ли да служим на Бога, трябва да бъдем съвършени, без никакъв порок.

Та ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, то не е само един външен подвиг. Външния подвиг направихме хубаво. Неколцина от нас се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още тази пълна готовност. Тези, които се върнаха назад, ако не знаем как да ги изкачим горе, ще ни спънат. Да обясня своята мисъл. Ако ти, който се качваш на Мусала, имаш сто добродетели в себе си, но същевременно имаш един голям недъг или си извършил едно голямо престъпление - туй престъпление ще парализира твоята деятелност към добро, твоя стремеж към Бога. Следователно това престъпление или този лош навик трябва да го превърнеш в добродетел, та всичко в тебе да е само добродетели. Аз съм казвал, че човек все трябва да има един недъг. То е така, но кога? Така е, докато си в закона на развитието, но дойде ли да служим на Бога, трябва да бъдем съвършени, без никакъв порок. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота и съвършенство: чисти и святи в своите мисли, желания и действия. Само при такова съвършенство на духа и чистота на душата ще разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.

Малкият стрък,
ИБ - Мусала, 13.7.1925г.