Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви.

Човек за да говори, за да може да изкаже едно разумно слово, трябва да мисли, затова разумният живот на хората се изказва чрез устата. Той се изказва още и чрез лицето. Образите всякога са носители на речта. Където има образ, има и реч: където няма образ, няма и реч. Някои ще възразят на това. Но вижте онзи момък, който, като срещне някоя красива мома, започва да пише, образите в него започват да текат. Поезия се ражда! Я покажете на този момък един умрял кон, който се разлага, в когото няма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече. И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви. Някой път вие сте неразположени, гневни. Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Като корени, вие трябва да го пращате надолу, а вие го пращате нагоре и с това се подпушвате. Вие като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, там става експлозия, избухване. Някой казва: Защо трябва да се гневи? – Не питай защо е дошъл гнева, но не го пускай нагоре. Гневът е сила, която трябва да се пусне надолу. Той казва: Аз съм един слуга, изпратен съм и вие ще ми покажете, на къде трябва да вървя. От чисто психологическо гледище, всяко гневно състояние показва, че в живота на човека има известни препятствия. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Същото нещо е и у човека. Ако в него има едно силно движение и някой го спре, образува се топлина, която се изявява в гняв. Гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. И тогава ние питаме: Какво трябва да правим? – Праволинейните движения трябва да се превърнат в криволинейни. Следователно, в човека има три кръга. Във волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се пращат надолу в нашето естество. Във втория закон, който включва Любовта, образния език, разумното в човека, всички тия сили трябва да се пращат към клонищата, към сърцето на човека. От това гледище, като казва Христос, че аз съм истинната лоза, какво подразбирате вие? Под думите „аз съм истинната лоза“, Христос подразбира: в мене е истинският живот. Всеки човек, който иска да живее един щастлив, разумен живот, трябва да познава тия закони. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и ако не пребъдете върху тази лоза, нямате живот в себе си“. То значи: Ако не възприемете този живот, нищо не можете да направите.

Истинната лоза,
НБ - София, 14.6.1925г.