Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас.

Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: А, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Вляза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничаря и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: А, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповядайте и втори път“. Не взимайте този пример в лош смисъл. Мога да ви представя и обратния случай. Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничаря същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: Втори път да не идваш в гостилницата ми. Вие сега се смеете, но то не е за смях. Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхвърляме навън. Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхвърлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването. Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот. Ние се стремим към доброто. Защо? – За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот. Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт. Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея. Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като светлина. Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години.

Дава живот – Скръбта и радостта,
НБ - София, 25.7.1925г.