Веднъж влезли в Любовта и започнали вашето растене, не можете да спрете този Божествен процес. Вие не може да спрете Любовта да действа във вас. Всяко спиране ще причини смърт.

Трябва ли рибата да изважда главата си извън водата? (Отговор: Колкото да лапне някоя муха.) Право е. Трябва ли човек да изважда главата си извън Любовта? Значи и той като рибата – колкото да глътне някоя муха. Ще пазите в ума си мисълта, че човек живее в средата на Любовта, следователно Любовта не му позволява да си показва главата извън нея. Щом излезете, ще умрете, ще си изгубите силата. Извън Любовта човек е както рибата извън водата. Турете една риба на сухо, ще видите какво ще прави: ще подскача, ще подскача, ще се изопне и ще умре. Някои хора мислят, че може да живеят извън Любовта. Немислимо е! Излязат ли извън Любовта, ще се задушат. Когато майката иска да иде на пазар, детето става много сериозно, замислено, започва да плаче. Колко далече ще иде майката? – Ще иде на половин километър разстояние и ще се върне, но тази работа за детето е много сериозна. Когато мъжът заминава някъде, жената също се замисля, и тя е едно голямо дете. Когато някой ваш близък човек умира, той отива на онзи свят, на бахчеванджилък, вие пак сте натъжени, сериозни. Казвам: не се тревожете, той ще се върне след 45 години. Сега е на гурбетчилък, ще се върне богат, с пълен джоб. (...) При сегашното съзнание на човека извън Божията Любов човек не може да живее. Всички анормалности, несъобразности и страдания в живота произтичат от факта, че човек излиза из средата на Божията Любов. Щом излезе из тази среда, започват страданията. В туй отношение трябва да имате предвид следното сравнение. Пределите на Любовта понякога тъй се сгъстяват, че стават нечисти, както водата в големите реки. Водата в центъра винаги е по-чиста, отколкото към бреговете. Та крайните предели, додето достига Любовта, често са блокирани с нечисти желания и мисли, които трябва да се пречистят. Затуй всякога трябва да избирате на кое място да се установите. Рибите избират дълбоката вода, тя всякога е безопасна. Когато кажем, че ние не разчитаме на човешката душа, то е защото гледаме на въпроса от чисто реално гледище. На какво разчитаме тогава? – На висшата Божествена душа в човека. Малките рибки, които живеят в локвите, могат ли да разчитат на тях? – Не могат, защото при суша са обречени на явна смърт. Следователно можем да кажем на малките рибки: „От тази локва, от тия по-малки вадички ще отидете в голямото езеро или в морето.“ Истинският живот е вложен само в Божията Любов. Туй е един велик закон. Трябва да знаете, че Божията Любов е средата, в която можете да живеете. И дължината на вашия живот, вашето щастие и култура, в каквото и да е отношение, зависят от тази среда на Любовта. Понякога вие се уморявате да живеете и казвате: „Мен не ми трябва Любовта.“ Ами че вие влизате в разрез със същността на вашето естество! „Мен не ми трябва Любовта, мен не ми трябват хората“ – това са разсъждения на една риба. Мен не ми трябват другите риби. Една риба сама по себе си може ли да живее? – Може. Орехът може да живее като неразвит орех, може да живее и като развит орех. Това са две различни състояния. Веднъж ти си посят в почвата, други закони действат върху тебе. Ти не можеш да спреш този процес на растене. Щом спреш растенето, очаква те явна смърт. Следователно, веднъж влезли в Любовта и започнали вашето растене, не можете да спрете този Божествен процес. Вие не може да спрете Любовта да действа във вас. Всяко спиране ще причини смърт. Допуснете, че вие сте търговец. В дома ви между всички членове има пълно съгласие и хармония, но един ден имате малка загуба от 20-30 000 лева. Веднага във вас прониква мисълта, че няма Господ, и казвате: „Дотегна ми да живея в тази Любов, ще изляза навън!“ Мислите ли, че рибата, ако излезе извън водата, ще живее? – Не може. Ние вземаме водата като емблема на живота. Душата сега е потопена в Живота, който излиза из Любовта. Ще турите в ума си мисълта, че живеете в Любовта и трябва да изпълните нейните велики закони. Това е спасението за всички хора. Ще се учите да живеете в съгласие с този велик закон, в съгласие с тази среда, в която сте потопени. Ще мислите, ще чувствате, ще действате съобразно средата, в която живеете – Божествената среда на Любовта. Другото положение, което трябва да държите в ума си, е следното. Ако Любовта е среда, в която ние живеем, питам: „Рибите пият ли вода?“ – Пият. Рибите пият най-много вода. Водата в тях постоянно минава през хрилете им. Такова е положението на онези, които живеят в Любовта. Да кажем, че синът ви е напълнил устата си с вода, разумно ли е да пиете вода от неговата уста? – Не е разумно. Не пийте вода от устата на другите хора! Този е първият закон, с който можете да урегулирате живота си. Защо? Защото вие сами можете да бъдете в тази среда на Любовта, сами може да я проявите и да не чакате други да ви потапят в тази среда, нито да ви дават да пиете вода от устата си. С Бога всякога може да живеете и с Него всякога може да се разбирате напълно. Вие живеете в Любовта! Нищо в света не е в състояние да ви раздели от тази Любов. Кой може да ви извади от нея? – Някой рибар. Кой е този рибар? – Дяволът. Значи някой умен човек може да изопачи ума ви, сърцето ви и ще ви извади из средата на Божията Любов. Как? Ще ви каже: „Ти гледай да ядеш и да пиеш, това е смисълът на живота!“ Послушаш ли го, той те е извадил с мрежа от водата и от този момент ти си мъртъв. Ти си в неговата мрежа и той ще направи от тебе каквато чорба иска. И когато Христос казва: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон“, Той подразбира да живеем в Любовта. Любовта не е едно положение само на допирни точки. За да живееш в Любовта, твоята душа трябва да бъде изцяло потопена в нея. Цялата ти душа трябва да чувства тази сила, която прониква и мисълта ти, и чувствата ти, и всичките ти действия – да чувстваш, че Любовта е велик импулс в живота, както и в цялата Жива Природа. Тъй трябва да чувствате Любовта – като една велика сила. Само по този начин вие ще разбирате вашата душа и душите на другите хора. Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в едно цяло, тя е звеното на живота.

Дето и да идеш!,
СБ - В.Търново, 29.8.1925г.