Никой сам не създава своите мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас.

Във физиката има един закон за промяна на телата от топлината и от студа. – Този закон гласи: всички тела от топлината се разширяват и отиват нагоре, а от студа се свиват, сгъстяват и падат надолу. Природата си служи с този закон всякога, когато й потрябва. Щом пожелае да превърне някое течно тяло във въздухообразно, тя го нагрява и така го препраща в пространството нагоре. Щом пожелае да превърне въздухообразното тяло в течно, тя го охлажда и то слиза на земята във вид на течност. И в човешкия организъм има и въздухообразни, и течни, и твърди тела, но понякога става накопление на тия вещества, което се отразява по един или друг начин върху човека. Обаче разумната природа не позволява да се престъпват законите й, т.е. тя не търпи никакви житници, никакви хамбари в тялото на човека. Всеки ден човек има право да взима от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия ден – добър е Господ! Той пак ще даде. Но вследствие отдалечаването на човека от разумните закони на природата у него се заражда желание да се осигури, и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече. Това негово желание се предава и на самите клетки, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени от организма, материали. Този човек започва да надебелява, да затлъстява и впоследствие в него се зараждат различни болести. Ето защо най-първо човек трябва да се заеме с разрешаване на прости явления, на малки величини, а после да прибегне до решаване на сложни явления, на големи величини. Сложните явления, големите величини, създават натрупвания в човешкия организъм. И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. То значи – той трябва да превърне твърдите вещества в себе си в течни, течните във въздухообразни, и така да обърне погледа си нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. Никой сам не създава своите мисли! За да попадне някоя светла мисъл във вашия ум, преди всичко тя е минала през ред същества по-възвишени и по-благородни от вас. Ако вие й дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне. Същевременно вашите мисли отиват надолу към същества, по-нискостоящи от вас. Значи в природата става прекръстосване на мислите. Висшите същества влияят на човека, но и човек им влияе. Човек влияе на по-нискостоящите от себе си, но и те му влияят. Затова, когато изучавате живота си, трябва да разграничавате мислите, да разбирате кои мисли идат отдолу и кои отгоре, за да знаете как да ги обработвате.

Време и сила,
МОК - София, 15.11.1925г.