Казвам: всички трябва да възлюбим Бога! Само тогава животът ни ще придобие смисъл. Тогава Бог ще ни научи, как да любим, и ти ще възлюбиш ближния си, както самаго себе си. Туй е най-големото изкуство. За да се научим да любим, Бог трябва да влезе да живее в нас, защото ние не сме Любов, Бог е Любов. Ние не сме живот, Бог е Живот. Той ще ни научи като Учител, как да любим, как да живеем. От нас сега се изисква да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. Това е най-лесното изкуство, което всеки от вас може да придобие. Вие може да ми възразите: аз ще почакам малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и те не са разрешили този въпрос. Той е разрешен: възлюби Господа! То значи: да възлюбиш всичко в света, да разбереш че всичко в света е разумно в своето проявление. И като излезеш вън и погледнеш звездите, сърцето ти да трепне. Като излезеш вън и погледнеш на слънцето, сърцето ти и цялото ти същество да трепне. А вие как гледате на слънцето? Някой казват, че слънцето било огнено тяло. Аз виждам всяка сутрин, как Господ взима слънцето, като една голяма светеща свещ и обикаля с нея навсякъде. Той излиза от изток! Тъй виждам слънцето. Зад това слънце има друго нещо по-велико. И зад нашия живот по същия начин е скрито нещо велико. Зад това обикновеното проявление на живота има друго нещо, което всеки от вас съзнава. То е Божественото в човека.