Когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно.

Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй са нормалните чувства на човека. Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш!“ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят?“ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха.

Наряд и упътвания / Чистотата,
СБ - В.Търново, 27.8.1925г.