Когото заковат на кръста, непременно трябва да издържи.

Ще ви приведа един пример за Христа, който и друг път съм предавал, Един страдащ търсил дълго време Христа, да му помогне нещо. Най-после той Го намерил, но Христос бил вече прикован на кръста. Като разбрал, за какво Го търси, Христос помолил да Го отковат за малко. Желанието Му било изпълнено: отковали ръката Му, за да помогне на страдащия, след което отново я заковали. Ако вие бяхте на мястото на Христа, щяхте да кажете на страдащия: Късно си дошъл. Ние виждаме Христос да казва: Отковете ръката ми. И после: Заковете я пак. Когато се отнася да направиш добро, ръката ти не може да бъде закована. Следователно, и да сме заковани, ние имаме вече пример, как да постъпим. В първата серия беседи съм ви дал пример, защо заковават хората: Заковават ги, за да не правят зло. Като те заковат, не можеш вече да мърдаш, но постепенно започваш да се владееш, след което изваждат гвоздеите. Ако започнеш да викаш, отново ще те турят на кръста. Христос стоеше на кръста тихо, спокойно. Това е характер, който заслужава похвала. Това беше силна операция, която Той понесе достойно. Когото заковат на кръста, непременно трябва да издържи. Освен това, Христос издържа на всички подигравки и хули на войниците. Казваха Му: Нали дойде да спасиш света? Той отговори: „Свърши се всичко. В бъдеще Бог ще се прослави, и ще прослави Сина си."

И Бога за свой Отец казваше,
НБ - В.Търново, 1.11.1925г.