Каквото и да е Божествено благо всякога се предава чрез нас.

Много от вас не се обичат. Защо не се обичат? Можете ли ми каза защо по някой път хората не се обичат? (Отговор: Защото погрешките на хората се виждат по-лесно, отколкото собствените.) Всичко туй, което говорите, е много учено. То е само за много големите философи. Само учените хора го разбират. Даже и за мен е трудно да го разбера. Аз ще засегна въпроса по детински, като за деца от първо отделение. Някой мъж не обича жена си, понеже не знае да му готви, не знае да меси хляб. Щом знае да готви, от нея по-добра няма. Представете си, че вашият мъж иде от нивата и вие го посрещате със стомната, събувате му цървулите, измивате му краката – няма ли да се разположи този мъж? А той, горкият, като влезе, вие си седите при топлото огнище и му казвате: „Я иди на чешмата да донесеш малко вода!“ Вие опитвате онази малка любов, която е останала у него. И той ще си каже: „Напразно аз работя за тази жена. Тя за нищо не ме зачита!“ И мъжът може да направи да го обича жена му. Как? Отива на лозето и като се върне, нека ѝ донесе хубави плодове, хубаво грозде, та като почне да яде, тя се разполага, става приветлива, любезна с мъжа си. Всички трябва да бъдем внимателни към нуждите на хората. Това е всичката философия на Любовта! Но в нея има и вътрешно съдържание. Същественото в Любовта не е онова – привидното, външното, което вършим. И когато ние задоволяваме нуждите на хората, те се предразполагат към нас. Каквото и да е Божествено благо всякога се предава чрез нас. Бог, Който живее далече от нас, някой път споделя Своята Любов с нас, за да можем и ние да споделим тази Любов с обкръжаващите ни. Тогава и ние ще се ползваме от любовта на обкръжаващите. Ако Господ върши всичко сам, тогава ние сме безпредметни. Ако приемаме всичко от Господа, каква нужда щеше да има да ви събираме тук? Безпредметни щяхме да бъдем един за друг, но така ние се изпитваме. Това е Волята Божия. Затова сме се събрали тук. Бог се проявява по този начин. Днес аз ви говоря, вие ме слушате. Утре вие ще ми говорите, аз ще ви слушам. Днес вие ме слушате, утре пък аз ще ви слушам. Така и вие ще си говорите и ще се слушате едни други. Ние сме служители на Бога: да изявим Неговата мисъл, да предадем Неговата Любов. Ако аз ви говоря, длъжен съм да предам Любовта, която Бог изпраща чрез мен. Ако аз я спра в себе си и не я изявя навън, знаете ли какво би станало с мен? Който се опита да задържи Божията Любов за себе си, тя го изхвърля навън. Щом Любовта го изхвърли навън, той влиза в една нова среда, с която не може да се справи. Щом приемеш нещо от Любовта, ще излезеш вън да дадеш от него и на другите хора.

Дето и да идеш!,
СБ - В.Търново, 29.8.1925г.