Докато не те мушнат в сърцето, няма да имаш никаква радост.

Човек трябва да живее съзнателно, да гледа на своите удове като на разумни същества, които не изпълняват само физически функции, но и други, по-високи служби, каквито съвременните физиолози не подозират. Например съвременните физиолози изучават само физиологическата функция на сърцето като двигател, който взима участие в кръвообръщението. Те не знаят другата служба на сърцето. От сърцето на всеки човек излиза една светла струя, която се разнася по цялото тяло. Тази струя показва степента на развитието на човешките чувства. Ясновидците забелязват, че от подразделенията на сърцето излизат пламъци. Дойде ли някаква скръб за човека, една стрела пронизва сърцето му, отдето започват да излизат пламъци. Тази скръб предизвиква сълзи в човека, които вътрешно се изливат във вид на кръв. Кръвта пък от своя страна се излива при корените на някое дърво вътре в сърцето на човека. Дървото се съвзема от тази кръв и започва да се развива правилно. Животът на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява във вид на огнени пламъци. И в заключение тази скръб събужда благородни желания и чувства в човека и той започва да се радва. Затова и ние казваме: На всяка скръб съответства една радост. Защо хората не искат да страдат? - Защото те се страхуват, че ще ги мушнат в сърцето. От стрели се плашат те. Докато не те мушнат в сърцето, няма да имаш никаква радост. Когато невидимият свят изпраща страдания на хората за тяхното повдигане, той знае де и как да мушка. Обаче, когато хората сами си създават страдания, те не знаят де и как да мушкат. Те мязат на съвременните копиеносци, които мушкат дето трябва и не трябва и умъртвяват. Мушни човека в сърцето, че да излезе от него бяла светлина. Ние искаме да схващате дълбокия смисъл на живота, да си обяснявате всички прояви и явления от гледището на живата математика, на живата наука, чрез която, като примирявате противоречията, да можете разумно да използвате силите на природата. Дойде ли скръбта, използвайте я така, че тя да произведе бяла светлина в сърцата ви. Тази светлина, този пламък ние наричаме свещен пламък.

Перпендикулярът на живота,
ООК - София, 16.12.1925г.