В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов.

Защо хората са наредили да се пише с остри моливи върху хартия или с бял тебешир върху черна дъска? Защо трябва да се пише върху черна, а не върху бяла дъска? Черният цвят нали е символ на злото? Ако разсъждаваме по този начин, ние бихме се натъкнали на черните коси или на черните очи. Тогава ще излезе, че черните коси и очи не са за препоръчване. Не, те изразяват известни контрасти в живота. Вие благодарете за вашите черни коси и очи, защото възлюбеният, когото вие очаквате дома си, ще дойде при вас само за черните ви коси и очи. Нямате ли черни коси и очи, той няма да дойде при вас. Само по тях той ви познава. Благодарете и за сините очи и русата коса, които имате, защото вашият възлюбен ще дойде в дома ви само за тях - по тях той ви познава. Сега вие ще пренесете тия думи в обикновения живот и веднага ще потърсите известни форми, в които да ги поставите. Ще кажете: „Значи, говори се за хора, които се обичат." А пък обичта подразбира непременно млади хора. И затова често казвате: „Млади са, нека се обичат!" Според вас Любовта е достояние само на младите хора. Млади или стари всички хора трябва да се обичат и да обичат. В Любовта на двама души, били те млади или стари, има нещо свещено. Отсъства ли свещеното между тях, това вече не е любов. Сърдят ли се, обиждат ли се двама души, които се обичат, и това не е любов. Любовта изключва всякаква обида. Сърденето, обидата говорят за отсъствие на любов между хората. Те имат свое определено място за живеене, но не в Любовта. Следователно вие трябва да разглеждате Любовта и в най-малките й прояви като свещено нещо, като Божествени прояви. Само по този начин човек може да се повдигне.

Аумен,
ООК - София, 2.12.1925г.