Понеже ние живеем в Бога, само Бог ще ни утеши, само Бог ще ни оживи.

Ще ви прочета няколко извадки от книжката Завета на цветните лъчи от Духа на Любовта, стр. 10.

● Виж, Господи, защото съм в утеснение.

Сега всички вие сте в утеснение. Не само вие, но и целият свят е в утеснение.

● Скърбите на сърцето ми се умножиха.

● Веселието ми се обърна на скръб: сърцето ми е изнемощяло в мен.

Това го казва не един светски човек, но един много високо духовно повдигнат човек, който разбира Божия закон. Тъй е усещал той. Сега иде отговорът на това нещо.

● Ако премина всред утеснение, Ти ще ме оживиш.

И наистина, при туй утеснение, в което се намирате, само Господ може да ви утеши. Тази идея трябва да проникне дълбоко в душата ви. Ако търсите утешение от другите, никога не може да го намерите. Това е заблуждение. Понеже ние живеем в Бога, само Бог ще ни утеши, само Бог ще ни оживи. Кога? – Когато Бог се всели в нас. Друг един процес се заражда в света. Аз ще говоря върху него.

● Той наистина взе на Себе Си болестите ни и със скърбите ни се натовари.

Защо? – Любовта Го е заставила. За да вземе Господ нашите скърби, значи те не са за друго, освен за да познаем Любовта Му. Скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва доколко един човек е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат; ученият – чрез силата на своето знание; силният – чрез своята сила. Големият юнак се познава по тежестта, която носи на гърба си. От Невидимия свят, за да изпитат един човек доколко е силен, турят му скръб, равносилна на едно кило, на две, три ... на 40, 50, 100, 500, 1000 кг. Колкото повече носи, толкова по-силен е той, по-голям герой е; колкото по-малко носи, толкова е по-слаб. Като се питате сега защо ви са скърбите, ще знаете, че ви са дадени, за да изпитат доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросът. Сега Бог се обръща към онези, които са оскърбени в света и мислят, че са изоставени.

● О, оскърбени, смутени, неутешени – към човешките души се обръща.

● Ето, Аз ще постеля камъните ти стивиевидни, Ще туря основанията ти от сапфир.

Значи Той ще тури такива основи на душата. Във всички тия недоразумения пророкът или псалмопевецът изказва следното:

● Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог.

Значи човек, за да разбира работите в света, трябва да мълчи. Когато говори Учителя, ученикът трябва да мълчи. Ако той говори и се разправя, нищо няма да разбере. Някой път казваме: „Защо трябва да мълчим?“ – За да научиш нещо, ще мълчиш в себе си. Докато ти се смущаваш и мислиш, че светът не е уреден, нищо няма да научиш. Бог казва: „Аз съм Любов.“ Млъкнете и ще разберете, че Бог е Любов. Като млъкнем ние, Бог, Любовта ще уреди всичките работи. Затова трябва да мълчим, защото Бог е Любов. Ако Бог не беше Любов, щяхме да говорим постоянно, но щом Бог е Любов – ще мълчим.

● Бог на всяко утешение.

Значи Любовта е, която утешава. Всяко утешение иде само от Любовта. Само онзи, който ни люби, може да ни утеши. Никой никого не може да утеши, ако не го обича.

● Аз съм с тебе да те утешавам.

Значи Бог е всякога с нас.

● Дух на утешение.

Духът е онзи Учител, Който ръководи човешката душа и я утешава.

● Аз съм, Който ви утешавам.

● За да утеша всички сетующи, да им дам музика вместо пепел, елей на веселие вместо плач; облекло на хваление вместо дрехи на униние.

Значи човек трябва постоянно да хвали Господа. Туй са облеклата на човека.

● Да се не смущава сърцето ви – това са думите на Христа.

● Ето, Аз съм с вас. Кой? – Бог на Любовта.

● И дните на сетованието ти ще се свършат.

● И ще избърше Бог всяка сълза от очите им.

● Кога се унижи някой, тогава ще речеш: Има възвишение.

● Скръбта ви ще се промени в радост.

Казва се по-нататък:

● Утешавайте, утешавайте людете Ми.

● За да научат всички и всички да се утешават.

● И ще го водя, и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.

● И ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки. – Духът на Любовта.

● Който ни утешава във всяка наша скръб. За да може и ние да утешаваме тези, които се намират във всяка скръб, с утешението, с което и ние сме утешавани от Бога.

Двете свещени положения,
СБ - В.Търново, 23.8.1925г.