В туй училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна.

Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, досега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от Вас зависи всичко. Ако ме приемете в Школата, моята душа ще се повдигне.“ По човешки, по вашему, вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата, да не се приеме!“ Казвам му аз: „Чакай да видя какво ще каже Господ.“ Как мислите, какво ще каже Господ? Щом Господ го праща при мен, Той го е приел вече. Казвам му: „Не бой се, Господ те е приел!“ Ти като обичаш Господ, дай Му възможност да живее в тебе! А тази външна работа, да влезеш в Школата, е уредена вече. Не бой се! Ти ще слушаш Бога, защото, който влиза в училището, трябва да слуша. Като влезе учителят в клас, нали трябва да го слушаш? Ако нямаш туй разположение на ума да слушаш, не ще може да разбираш и да възприемаш тези велики работи, тези велики задачи, които се преподават. Те са толкова тънки и деликатни! В туй училище се изисква един светъл ум и разположение на духа, за да се разберат нещата, да стане нашата душа благородна. По някой път в обходата си ние не сме толкова деликатни по причина на материята, която е много груба и не е още добре устроена. Някой път искаме да кажем нещо хубаво, но езикът ни не е тъй мекичък, не може да се огъва, та току виж, кажеш някои думи, за които после се разкайваш. Казваш си: „Не трябваше тъй да кажа, не биваше тъй да кажа“, и т.н. Значи, като се всели Господ в нас, ние ще придобием такава мекота, която ще ни отличава. Вие различавате всички ония, в които Господ живее. Чували ли сте колко е мекичък гласът на един такъв човек? Нещо особено има в Божественото, в Любовта. Та през тази година вие ще живеете в Бога и Той във вас.

Двете свещени положения,
СБ - В.Търново, 23.8.1925г.