Ние под думата Бог не подразбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас, туй безграничното.

Трябва да се определи, какво нещо е човекът. Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно, великото в света не може да се определи напълно. Най-важният въпрос, който занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Вие ще кажете, че този живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. Живот, който се ражда от подкрепата на топлината не е живот. Това е известна енергия, която се нуждае от подкрепа. Животът сам ражда всички тия неща. Когато приемем живота, той сам носи в себе си светлината; той сам носи в себе си топлината; той сам носи храната; той сам носи своето облекло. Животът е нещо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами учените хора какво говорят за живота? Учените хора ще ме извинят, но те не разбират, какво нещо е животът, ще им кажа: заповядайте да възкресите този мъртъв! Как лекуват те болните хора? Какво знаят за болните? – Нищо не знаят. Болните днес и с лекари умират, и без лекари умират. Тогава защо ни са лекарите? И с учители хората умират, и без учители умират. И с учители хората крадат. И с учители злословят, и без учители злословят. И със свещеници крадат, и без свещеници крадат. И с държавници крадат, и без държавници крадат. Тогава де е заслугата на човечеството? Ще каже някой, че трябва да има ред и порядък в света. В какво седи редът и порядъкът? Че и най-лошите хора, като си направят съдружие, и те си турят ред и порядък. Та и мравките имат ред и порядък. И пчелите имат ред и порядък. Когато ви турят близо до един кошер, вие веднага избягвате. Защо? – Ред и порядък имат. Картечница имат те! Ще ми кажете: важният въпрос да разрешим ние, въпросът за живота. Най-после вие казвате: човек умира и се свършва всичко. Съгласен съм, умират хората, но вие разрешили ли сте, какво нещо е смъртта? – Смъртта именно показва, че хората не са разрешили истинския въпрос, за живота, не са намерили още живота. Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникът на този велик живот, за който става въпрос е Любовта. Някои питат: какво нещо е Любовта? – Любовта е източникът на този живот, който носи светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила – всичко носи в себе си. Тъй се определя и животът и на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние под думата Бог не подразбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това Безгранично, решаваме една велика задача – Вечният Живот да се прояви в граничното вътре. За да се прояви този Живот, непременно трябва да имаме знания, Мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Всеки човек трябва да знае, защо е дошъл на земята: Ако ви попитат, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важен въпрос. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съм дошъл на земята, аз ще ви кажа защо съм дошъл. Ако запитате малкото дете от първо отделение, защо отива на училище, ще ви каже: отивам да се уча. Това дете веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учител? И това знае. Ами баща ти и майка ти кои са? – Знае. Всичко знае това дете. Ако ви запитат, кой е баща ви, коя е майка ви, ще кажете: не зная. Ами де отивате? – Не зная. Дошли сте тук на земята, какво ще учите? Не зная. След като свършите земния си живот, къде ще отидете? – На онзи свят. Това положение не е само с вас, не е и с философите. От хиляди години философите в своите трактати разрешават въпросите: има ли Господ, няма ли Господ, има ли душа, няма ли душа, и най-после, някои от тях казват: няма Господ, няма душа. Всички въпроси се решават много лесно. И пияниците като се напият, набият се добре и всичко се свършва. Не, с това не се свършва всичко. На другата вечер пак същото, напият се, набият се и работата се свършва. На третата вечер пак същото. Казвам: да, свърши се само за тази вечер, но не и за утре. Вие казвате за някой човек: свърши този човек, умре. Да, свърши само временно но не и за вечни времена. Нищо в природата не се губи. Вие питате: ами де отиде този човек? Аз питам: от къде е дошъл? – От където е дошъл, там е и отишъл. Къде отива този човек? Законът е следният: нещата всякога отиват там, от където са дошли. И всички неща, разумни или каквито и да са, се връщат все към Бога. Туй разумно начало, което е без край, безконечно, ние наричаме закон за Любовта.

Великият закон,
НБ - Русе, 11.10.1925г.