Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едно микроскопическо добро.

Ето какво правя аз всяка сутрин. Като се събудя, веднага се запитвам: Какво прави днес Господ? Каквото прави Той, това и аз ще правя. Отговарям си: Бог изпраща своето благословение по целия свят, към всички живи същества. Той отправя погледа си към всички бедни и богати, прости и учени, болни и здрави, и на всеки отдава нужното. Той им изпраща храна, сила, утеха. – Ама защо трябва да страдам? – За да те утеши Бог. Който не страда и не скърби, не може да разбере живота и любовта. И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание. – Може ли ангел да скърби и плаче? – Може. Обаче, скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едно микроскопическо добро. – Едно ще пропусне, друго ще направи. – Не е така. В хиляда години ангелът има възможност да направи само едно добро. Щом го пропусне, ще чака други хиляда години, за да направи едно добро. – Щом е така, нека ангелите слязат на земята, между хората. Тук има милиони случаи за правене на добро.

И Бога за свой Отец казваше,
НБ - В.Търново, 1.11.1925г.