Когато кажем, че Бог е наш Отец, трябва да бъдем хубави градини, с прекрасни цветя и плодове, или хубава, здрава и хигиенична къща.

Който може да нарече Бога свой Отец, трябва да знае, че Той е най-великият, най-силният в света. Тази мисъл води към ред още мисли, които обясняват идеята, защо човек е дошъл на земята. Вие задавали ли сте си този въпрос и как сте си отговаряли? Все за нещо е дошъл човек на земята. Религиозните ще кажат, че човек е дошъл, за да се научи да люби и да придобие Божията Любов. – Кой не е опитвал любовта? Кой не е опитвал мъдростта? Кой не е опитвал истината? И то, по колко пъти! Обаче, грешката е там, че нито любовта, нито мъдростта, нито истината се задържат дълго време в човека. Като казвам, че любовта не остава дълго време в човека, това не значи, че тя не съществува. Любовта съществува, но резултат не е дала. – Защо не е дала резултат? – Условия не сте й дали. Каква растителност и какви плодове очаквате, ако сте изложили вашата цветна и плодна градина на север, дето слънцето я огрява малка част от деня? Слънцето грее цял ден, но цветята и дърветата ви слабо се огряват, не могат да възприемат слънчевата светлина и топлина. За количеството на приетата слънчева светлина и топлина ние съдим по резултатите, т.е. по количеството и качеството на плодовете. Ако любовта не може да украси нашата душа, нашият ум и нашето сърце със своите плодове, каква любов е тя? Следователно, когато кажем, че Бог е наш Отец, трябва да бъдем хубави градини, с прекрасни цветя и плодове, или хубава, здрава и хигиенична къща. Днес човек греши в едно отношение, че иска всички хора да бъдат добри, да служат за пример. И най-напредналият човек иска да има образец, как да живее. – Бъди ти образец, не чакай да дойде друг пред тебе.

И Бога за свой Отец казваше,
НБ - В.Търново, 1.11.1925г.