За всинца ви се изисква дисциплина на ума!

Представете си, че тъй, както седите на някое място на трапезата, пред чиния с доматена супица, изобилно полята със зехтин, в това време ви повикат за нещо и някоя сестра вземе вашата паница с ядене и тури своята – постна, без зехтин. Какво ще кажете? – „Кой ми взе паницата, аз едва мръднах оттук и някой я взе!“ Какво ново се зароди в ума ви? – Съмнение. Вие казвате: „Тия са малки, дребни работи!“ – Да, вижте от какви малки работи се влошава вашият живот! Добре, допуснете сега обратния случай. Вие седнете на трапезата последен и ви сипят от едно казанче, в което няма никакво масло. Погледнеш наоколо си: в чиниите на другите има масло, а в твоята няма. Казваш си: „Тъй е то, нали идвам за пръв път, никой не иска да ме знае!“ Едва що си помислил това, обърнеш се някъде, гледаш: някоя сестра туря пред теб своята паница с много зехтин и ти се зарадваш. Защо сега се радваш, а по-рано скърбеше? Мислиш ли, че тази сестра, която ти туря паницата с мазното ядене, те обича? Не, тя разменя паниците, защото стомахът ѝ е развален. Тя обича постно ядене. Вие сте готови да мислите, че тази постъпка е продиктувана от любов. Подбудителните причини ни най-малко не са любовни. За всинца ви се изисква дисциплина на ума! Когато се нареждате на една трапеза, всички трябва да сте наредени идеално, т.е. всеки да седне точно на своето място. Ще кажете: „Ами как ще знаем кое е нашето място?“ Американските праскови знаят коя де да влезе, та вие ли не знаете? Аз съм гледал в Америка как подбират прасковите. И колко са умни тези праскови! Изкопават дълги, големи канали и в тях поставят няколко реда дъски с дупчици от различна големина. Единият ред дъски отделят от другия чрез специални прегради. Изсипват прасковите от кошниците върху тия дъски и като минават най-малките праскови, казват: „Туй място е за нас!“ Най-долу са най-големите дупки. Най-големите праскови, като дойдат до своето място, казват: „Туй място е за нас!“ А сега най-големите от вас дойдат до най-малката дупка, мъчат се да минат през нея, казват: „Не зная защо не мога да мина през тази дупка!“ Казвам: има големи дупки за вас, те са там долу. И гледаш, кошниците се пълнят от другата страна, сортират се прасковите. Казвам: колко са възпитани тия праскови! Като намериш малката дупка, ще минеш през нея и ще кажеш: „Тази е моята дупка!“ Тъй ще намериш своето място. Вие казвате: „Колко долу ме туриха, на последното място чак!“ – Не, последната дупка е най-голямата, тя е за големите юнаци!

Истинната врата,
СБ - В.Търново, 28.8.1925г.