Първата Причина, Която дава живот на всички същества, определя посоката на тяхното движение, както и техните качества и способности. Тази Първа Причина наричаме с различни имена: Бог, Господ, Отец, Баща, Господар и др. Всяко име има свой вътрешен смисъл. Какво име ще дадеш на тази Причина, това зависи от твоето разположение към нея. Следователно, не е безразлично, как ще се обърнеш към нея. Онези хора, които не са много развити умствено, не правят разлика в тънкостите на тези понятия, затова ги смесват. За тях не е важно, как ще нарекат Първата Причина. Има диваци, които не знаят нито едно от имената на Първата Причина. Така има и духовни хора, които в духовно отношение могат да броят едва до десет. Така и някои икономисти лесно решават въпросите на живота. Като кажат „икономическите условия", с тях всичко обясняват. (...) „И Бога за свой Отец казваше." Мнозина, за да се покажат пред хората, да минат за вярващи, наричат Бога свой Баща. Те се наричат царски синове. Обаче, какво означават думите „Баща", „царски син", не знаят. Кой може да бъде Баща? – Само мъдрият, в абсолютен смисъл на думата, може да бъде баща. Не е достатъчно да се наречеш баща, но да изразиш всичко онова, което се съдържа в това понятие. Носиш името баща, но това не показва още, че си истински баща. Колко хора минават за вярващи, без да са такива. Те ходят по три пъти на ден в черква, палят свещи, молят се, но дали са истински вярващи, не се знае. – Ама ние искаме да угодим на Бога. – Как ще Му угодите? Да угодиш на Бога, това е отвлечена идея. Ще кажеш, че Той е твой Баща. Разговарял ли си с Него? – Вътрешно съм Го чувствувал. – Какво означава вътрешното чувствуване? Ти имаш баща на земята. Как му угаждаш? За да угодиш на баща си, първо, трябва да бъдеш умен. Бащата се радва на умния си син и казва: Умен е моят син, много е досетлив. Обичам сина си. – Обичаш го, защото е умен, може да те разбере, да влезе в положението ти. Когато синът е глупав, бащата е недоволен от него и казва: Отде дойде този син? Глупав, непослушен, голям невежа е. Значи, умният баща се радва на умния си син. И тогава, ако ти наричаш Бога свой Баща, какъв син трябва да бъдеш? Казваш: Глупав съм, но Бог ми е Баща. – Не е така. Невъзможно е да бъдеш син на Бога и да си глупав. Какъвто си ти, такъв е и твоят баща. Щом си глупав. друг е твоят баща, а не Бог. Щом наричаш Бога свой Баща, трябва да си толкова мъдър, да покажеш на хората, че твоята мъдрост се отличава от тяхната.