Прекъсне ли човек връзката си с Разумната Природа, съзнанието му потъмнява, той забравя всичко и остава сам в света. Ето защо човек трябва да се стреми да бъде под влиянието на Разумната Природа, да усеща, че нейното присъствие е близо до него.

Един американски проповедник ми разправяше следната своя опитност в това отношение. Той работил усилено цяла седмица върху проповедта, която щял да държи в църквата, но в деня, когато трябвало да държи тази проповед, потърсил в джобовете си бележките, обаче останал изненадан, когато не ги намерил – забравил ги вкъщи. Качва се на амвона, мъчи се да си припомни нещо върху проповедта – не може. Иска да си припомни заглавието на проповедта – не може. Чуди се какво да прави. Намислил по едно време да каже на слушателите си, че не е разположен, та ще отложи проповедта си за следната неделя. Обаче тъкмо в това време вратата на църквата се отваря и влиза един човек. С влизането на този човек изведнъж умът на проповедника се просветлява, цялата проповед се възстановява и той започва да говори, като че ли чете. Питам: каква връзка има между влизането на този човек в църквата и проповедта на проповедника? – Този човек се явява като допълнителна личност, изпратена от Невидимия свят да помогне на проповедника. С явяването си този човек донася Светлината, която беше необходима за проповедника. Следователно, ако искате да ви помогне даже и онзи човек, който е на противоположния полюс на живота, трябва да бъдете в хармония със законите на Разумната Природа. Този човек, макар и отдалече, ще стане отражение на вашите идеи и ще ви помогне. Прекъсне ли човек връзката си с Разумната Природа, съзнанието му потъмнява, той забравя всичко и остава сам в света. Ето защо човек трябва да се стреми да бъде под влиянието на Разумната Природа, да усеща, че нейното присъствие е близо до него. И тъй, за да се уверите във всичко, което ви се говори, трябва да правите малки, микроскопически опити. Например, когато забравите някоя идея, която е минала през ума ви, направете опит да се свържете с Живата Природа и по този начин да възобновите тази идея в ума си. През това време наблюдавайте часовника си – за колко време ще си спомните забравената идея. Този опит може да ви отнеме една, две и повече минути, един, два или двадесет и четири часа – това нищо не значи. Времето ще покаже какви препятствия съществуват между вас и Живата Природа. Затова именно всеки човек трябва да се стреми да премахне ненужните противоречия, които се явяват в ума и сърцето му. Има известни противоречия, които са в реда на нещата, а има такива, които човек сам си създава.

Учтивиятъ човѣкъ/ Учтивият човек,
МОК - София, 19.7.1925г.