Бащата казва на сина си: „На първо място ще обичаш мене!“ Той не започва според правилото. Той трябва да каже: „Синко, най-първо ще обичаш Бога, а после, каквото остане от любовта ти, ще обичаш и мене.“ Тъй трябва да започне учението!

Да кажем, че в касата си имам няколко милиона лева. Дошъл някой, задигнал всичките пари и ми казват, че са ме обрали. Ако живея в Божията Любов, няма да трепна, като че нищо не съм загубил. Имам жена, която ме обича. Дойдат един ден и ми кажат, че тя ме е напуснала и е отишла при някой друг мъж. – „Нищо, Господ дал, Господ взел.“ Заемам някое високо обществено положение, но ме уволнят без причина. Казвам: „Нищо, гладен няма да умра.“ Напечатил съм някаква книга, с която искам да преобразя умовете на хората, но критиката я отхвърля. – „Нищо, доброто желание живее в мен.“ Когато аз живея в Божията Любов, каквото и да стане в света, това не ме смущава. Защо? Защото само аз съм господар на своето сърце – никой друг! Аз мога да любя Бога, мога да любя и всички хора. Туй е Любов. Докато хората не знаят, че аз ги любя, това е Любов. Щом узнаят, че аз ги любя, това не е израз на Божията Любов. Апостол Павел казва например, че най-напред трябва да обичаме онези, които вярват като нас. Това е вече малко материално. Тъй говорят всички обикновени хора. Бащата казва на сина си: „На първо място ще обичаш мене!“ Той не започва според правилото. Той трябва да каже: „Синко, най-първо ще обичаш Бога, а после, каквото остане от любовта ти, ще обичаш и мене.“ Тъй трябва да започне учението!

Дето и да идеш!,
СБ - В.Търново, 29.8.1925г.