Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите.

Изпейте упражнението „Вехади". Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори.

Аумен,
ООК - София, 2.12.1925г.