Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек.

Когато аз се радвам на всичко, това е конкретната идея за служене на Бога. Когато човек служи на Бога, той е много внимателен. То е най-хубавото учение. Аз съм опитал туй учение, в него Божественият принцип работи. Сега аз ще ходя за Господа и се радвам, че мога да ходя. Радвам се. Свободен съм. Тръгна, мине някоя кола, каруцарят каже: „Качи се!“ Когато се случи да е кално и да не мога да мина през калта, тогава се възползувам от поканата. Рече ли човек да служи на Господа, всичко минава много хубаво, няма противоречия. Когато се радвам, че мога да ходя, цялото тяло в мен се радва. Тогава човек, като е здрав, казва: „Аз ще служа на Бога.“ (Кое е по-високо, доволството или радостта?)- Доволството идва от работата, че добре е свършена, а радостта идва от това, че тази работа е излязла успешна. Ние се радваме на слънцето, понеже ни донася повече, отколкото очакваме. В радостта има едно разширение, ти се радваш, весело ти е. Когато слънцето изгрее, човек се радва. Като се наяде, е доволен. Благодарността седи в това, че ти си имал тази привилегия на радостта. Благодарността е по-високо състояние на духа. Благодарен може да е само разумният човек. Децата се радват, разумните благодарят, а слугите са доволни, защото си вършат работата и им плащат. Започвай с високото. Най-напред човек да е благодарен. Щом имаш високото, другото ще дойде. То включва всички неща в себе си.

Правила и съвети,
КД - София, 25.12.1925г.