Има певици и свирци, които дължат своя талант на други индивиди, които сега не се проявяват, но са талантливи. Те внасят тази енергия. Ако тези лица ги напуснат, те изгубват таланта си.

При известни условия музиката трябва да се употребява, за да се трансформира човешката енергия. Някъде има – не може, но някъде може. Там, където може да се трансформира, спрете се и направете едно музикално упражнение, за да прекарате своята енергия. Понеже има един център, на който се е спряла – прекарайте. Вие, като си турите – някой от вас казват, аз не съм музикален. Музикални сте. Само че в едни музиката е вътре, в потенциално състояние, а в други – в кинетическо. Ако не се проявявате музикално, не може да потиснете музикалното чувство у вас. Чрез стремежа си към музиката може да се даде подтик, стремеж на тези, които се проявяват. Има певици и свирци, които дължат своя талант на други индивиди, които сега не се проявяват, но са талантливи. Те внасят тази енергия. Ако тези лица ги напуснат, те изгубват таланта си. Тъй е с много писатели, всички поети, въобще трябва да има някой, който да ги вдъхновява. Планината ли ще бъде, цветята ли ще бъдат, реката ли ще бъде, отечеството ли – но зад всичко това седи нещо по-далечно. Зад човека седи най-после Бог. И зад човешкия дух има нещо по-далечно. Поетът всякога се разочарова от живота и отлита към небето, но той се спира до човешкия живот, до тази последна форма, която е понятна за него. Красивите форми, това са носители на красивите идеи. Щом се разрушат формите, никаква обективна или субективна мисъл не може да се създаде. Всяка обективна или субективна мисъл има зародиш в известна Божествена форма, която съществува. Има неща в нас, които могат да се разрушат, но има неща, които ще останат. Всъщност нищо не се разрушава, трансформира се само.

Действие и противодействие,
МОК - София, 10.1.1926г.