Молитвата без Любов остава глас, въпиющ в пустиня. Единственото нещо, което слуша Бог, то е молитва чрез Любов.

Казвате: „Какво има, като следвам правата мисъл?“ Чудни са хората. Ти си в един кладенец, пущат ти едно въже, ти казваш: „Защо ми е това въже?“ Без него ще седиш в кладенеца, на дъното ще идеш, с него ще излезеш из кладенеца. Правата мисъл е едно спасително въже, едно спасително средство, с което може да излезеш в реалния свят. Без нея ти ще останеш в ограничения. Казваш: „Защо ми е това чувство?“ Това чувство ще те извади навън. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, това са средства, които ни изваждат из онзи неорганизиран свят на страданието. Когато дойде една мисъл, ние я отхвърляме. Днес отхвърлим една мисъл, утре отхвърлим една мисъл, четвърта, пета и си създаваме своето нещастие. Тогава ще вземем едно положение, ще направим една молитва и мислим, че Господ ще ни слуша. Не се лъжете. Молитвата без Любов остава глас, въпиющ в пустиня. Единственото нещо, което слуша Бог, то е молитва чрез Любов. Онова дете, което от Любов иска хляб, хлябът иде. Мъртвото дете, което затворило уста, че дума не казва на майка си, майката го оставя да изгние. Де са умрелите деца? Щом умре детето, което не иска да люби, заравят го. Щом умре детето, то не обича майка си и майката казва: „Навън!“ Защо умират хората? – От безлюбие. Казвам: „Любете!“ Казвате: „Аз като умра, в оня свят ще живея.“ Тъй не се говори. Няма живот в света без Любов. Ако тебе те е страх от смъртта, има нещо в тебе, което не ти достига. Ако се радваш, че ще умреш, ти си разбрал какво нещо е смъртта, тя за тебе ще бъде отворена врата за нов живот. Ако умрем без Любов, е страшно нещо. Няма по-страшно нещо да умреш без Любов. Няма по-хубаво нещо да умреш с Любов. Влизаш в един кладенец с въжето, ще влезеш и ще излезеш. Влизаш в кладенеца без въже, ще останеш вътре. Ако слезеш в кладенеца без въже, ти ще се нараниш.

Ще бъдат научени,
НБ - София, 7.2.1943г.