Този Христос, Който трябва да възприемем в себе си, ще стане едно звено между всички ни. Той ще се всели във всинца ни.

Този живият Христос днес казва: “Идете и учете!” И аз турям думите на живия Христос и казвам: “Научете себе си на Божията Любов, научете себе си на Божията Мъдрост, научете себе си на Божията Истина! Възприемете Божествения живот и живейте в съгласие с Бога!” Това е, което живият Христос днес говори на сегашния свят. Щом възприемем това учение, всички страдания, които имаме, всички неволи които сега съществуват, всички терзания, ще изчезнат. А те са действително ужасни. Разгледайте съвременните болести и вижте, каква язва представляват те за човешката душа и как я разяждат. Ако гледате като ясновидец ще видите, че в човешката душа, туй духовно тяло на човека, човешкото сърце и човешкия ум, са пълни с такива язви, които ги разяждат. Те са резултат на човешките мисли, чувства и желания, които правят човека неспокоен, недоволен от себе си. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божията Любов, която трябва да проникне цялото ни същество. Някой казват: Божията Любов е само за стари хора, не и за млади. Божията Мъдрост е само за умни хора, не и за млади. Значи Божията Любов и Божията Мъдрост е за тези, които сега умират. Не, Божията Любов е за всички! Тя е за млади, които са родени чисти и стари, които са изживели своята младост в един разумен живот. Тя е за младите, които носят сега тази чиста вода. Нека пият от нея. Тя е и за стари, които са запазили до края на живота си този възвишен идеал. Нека всички пият от това чисто учение! Този Христос, Който трябва да възприемем в себе си, ще стане едно звено между всички ни. Той ще се всели във всинца ни. И тогава някой казва: да видим Христа! Можете да Го видите. Ще кажете: ние сме много грешни. Нима онези хора, които гледат слънцето, са праведни! В сегашния свят, това , че много хора не могат да видят и да чуят Господа, то е защото техните господари са ги затворили. Когато някои крадци открадват овце от стадото на някой овчар, те затварят тия овце някъде на дълбоко за да не могат да чуят гласа на овчаря си, та като го познаят да тръгнат подире му.

До скончанието на века,
НБ - София, 3.1.1926г.