Дето е Духът Господен, там е свобода. (II Коринтяни 3:17) И тъй, условие за свободата е Духът. Под думата „свобода“ разбираме един свободен живот, разбираме вътрешния смисъл на нещата, техните отношения – отношенията на мислите, желанията и волевите побуждения, които се проявяват в света. Дето има жива душа, там има и движение, което пък е резултат на волята. Но това движение може да върви в определена посока, а може да върви и в разни посоки. В Новия Завет се говори: „Дето е Духът Господен, там е свобода“, и на друго място: „Син Божи ще ви освободи“. Синът и Духът са едно и също нещо; Синът е проявление на Бащата и Майката; интелигентността на Сина е израз на интелигентността на Бащата и Майката, както слънчевата светлина е израз на вътрешното състояние на слънцето: по нея познаваме слънцето. Как можем да познаем човека? По светлината на неговите мисли, желания и действия. Говоря за свобода на Духа, понеже у религиозните хора има една опасност: някой, като стане религиозен, става дваж по-лош, отколкото светските хора. Някой път мене не ме радва, дето хората са религиозни. По думата „религиозен“ разбирам човек, свързан за нещо, както са свързани с въже крава, кон и други животни. Свързан за къщата – и то е религия; свързан за някоя политическа партия или за някое философско учение – и то е религия; да, религиозно учение, но какво? Което свързва свободата на човека или обществото. Ако си свързан с едно учение, което те понижава, което ти отнема свободата, то е отживяла религия, стар мях, а всички, които търсят тази свобода – смисъла на живота, както наричат съвременните философи туй висше съзнание, или гражданство, както го наричат политическите хора, можете да го наречете още както искате – имат тази разумност в себе си. По какво ще познаят, че имате Духа? Ако сте хора разумни и ако със своите мисли, желания и действия се отличавате със силата на своята свобода и навсякъде, където влезете, носите тази благодат.