Вие трябва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присъствие в себе си.

Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост. Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка. Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи. Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“. Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! Ако един банкер няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако един военен няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онзи учител няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако онези майки и бащи нямат краката на добродетелта, какво ще правят? Ако онзи свещеник няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако всички хора нямат краката на добродетелта, какво ще правят? Туй, което говорим за другите, е вярно и за самите нас. Всякога, когато ние се разколебаваме, у нас настава цяла катастрофа. Дотогава, докато ние вървим с краката на тия възвишени добродетели и казваме, че живеем тъй, както светът е построен от Бога, ние сме стабилни и у нас има един морален устой, едни правилни схващания за живота. Сега ние искаме да видим Христа, това е добродетелта, приложена в обществения строй на живота. Вие трябва да схващате Христа като възвишена, абсолютна добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Христа така, вие ще имате Неговото велико присъствие в себе си. Знаете ли какъв ще бъде тогава вашият живот? Всички вие щяхте да бъдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикът е маг. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг за гушата и да го души. Този маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този маг, който е в безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този маг, човекът на добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе – огън не го гори. Огънят за него е само условие на чистене. Вие ще кажете: това са само поетически изречения.

Мария избра,
НБ - София, 24.1.1926г.