Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече.

Човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там като си туриш стомната, чуваш й гласа. Господ ти казва тъй:" Вземи си стомната от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре. Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе." Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: "Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът." А има други, които казват: "Кажи още, говори още." Някои казват: "Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам." Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш.

Без наука няма сполука,
ИБ, БС - София, 21.1.1926г.