Казвам: не целувай мъртвия труп!

Отива някой и целува мъртвия труп. Казвам: не целувай мъртвия труп! Казвате, какво непочитание към мъртвия! Някоя жена измъчвала мъжа си, пържила го на шиш, а като умре, ще отиде да го целува по десет пъти и ще казва: ох, колко много скърбя! Ако ти действително обичаше мъжа си, ако наистина скърбиш за него, той нямаше да умре, но щом умрял, значи ти не го обичаш, нито скърбиш за него. Някоя жена плаче, скубе си косите за мъжа си, но аз казвам: ако ти го обичаше, той нямаше да умре, а това сега са само далавери. Ти ще обичаш този твой мъж, този твой брат, докато е жив! Ще го прегърнеш, ще му дадеш една свещена целувка, като на брат, ще му кажеш, че в тебе Бог живее и ще му кажеш: “Братко, аз искам ти да живееш и аз да се радвам с тебе.” И той да й каже същото: “Сестра, аз искам ти да живееш, и аз с тебе да се радвам.” А какво прави днес някоя жена? – Пред хората си скубе косите, плаче за мъжа си, а вътре казва на своя любовник: добре че умря мъжа ми, та да сме свободни. Вие ще кажете, че не трябва да се разправят тези неща. Да, но тези неща се разправят горе на небето. Там говорят, че хората не пазят Божия закон тъй, както трябва.

До скончанието на века,
НБ - София, 3.1.1926г.