Човек ще се облече във всички свои мисли, във всички свои желания, които изтъкава.

Аз искам да мислите правилно, а не тъй, както вие знаете, ще кажете, че вие знаете. Да, аз не отричам нашето знание, но колко хиляди неща още има, които вие трябва да знаете! Вие сте направили много халки, но колко халки още трябва да направите, за да образувате една верижка. За обяснение на мисълта си, аз ще си послужа с едно от изкуствата на жените. За да се оплете една тантела, нали най-първо жените оплитат синджир? Синджирът пък се състои от множество халчици. Тия халчици събрани, дават едно цяло. После този синджир така се съчетава, че образува една, две и повече примки, от тях се образуват дупчици, колелца и т. н. Като ме слушате сега, ще кажете: остави тези примки, знаем ги ние! Не, ще плетем сега, това е едно изкуство. Умът, това е съвкупност от множество примки, които тъй ще съчетаеш, ще образуваш от тях синджир, че дупки, колелца, докато изплетеш едно шалче, като моето, за врата. Човек ще се облече във всички свои мисли, във всички свои желания, които изтъкава. Ние казваме, че трябва да мислим. Защо? Защото ще се облечем в своята мисъл, Ние трябва да чувствуваме. Защо? Защото ще се облечем в своите чувства. Ние трябва да любим. Защо? Защото ще се облечем в своята любов.

Свидетелството Негово,
НБ - София, 31.1.1926г.