Вяра се изисква, вярата на онзи живият Христос.

Преди няколко време аз посетих една млада, неженена сестра, болна, която казвала, че Господ й говорил. Господ я поставя на изпит, дава й една болест, заболява я силно корем. Тя употребява всички методи, които знае, прави си молитви, но нищо не помага. Най-после казва: викайте Учителя! Отивам при нея, казвам й: вяра трябва! Тя ми казва: моята вяра не помогна, но дано твоята вяра помогне. Пита ме: Ти ще се молиш ли за мене? – Нищо не й говоря. Казвам й само: вяра се изисква, вярата на онзи живият Христос. Ти си поставена на изпит. Ще обикнеш болестта, ще й дадеш едно голямо угощение, ще й дадеш един банкет, ще й покажеш любовта си, а ти искаш тъй изведнъж да я изпъдиш навън, но тя е по-силна от тебе. Болестта казва: не излизам от тук! Решиш ли да я приемаш, ще се разберете с нея. Тази сестра ме пита: компреси да си турям, топли или студени? – Топли компреси, защото студенината е омраза, а топлината е любов. Покажете й любовта си и работата ще тръгне добре. Всички съвременни лекари, обаче, препоръчват студени компреси. Те казват: клин клин избива. Действително така е, но то се отнася при цепене дърва, но не и при болестите. Клин не може да урежда човешките работи.

До скончанието на века,
НБ - София, 3.1.1926г.