Помнете следния закон: когато слушате много умове или когато пиете вода от много извори, вие нищо няма да постигнете.

Казвате: „Коя мисъл е непотребна?" Представете си, че вие имате голям двор около къщата си. Един селянин, ваш познат, иде на пазар в града и ви моли да му разрешите да вкара колата си за малко във вашия двор. Вие му позволявате и той вкарва колата си, оставя я в двора и бърза да отиде в кръчмата. Влиза в кръчмата, среща се с приятели и започва: хайде за здравето на жена си; хайде за здравето на децата си - времето лети. Минават час, два, три, пет, десет, а колата и конят неразпрегнати, седят в двора на приятеля му. Колата и конят представляват една застояла мисъл в човешкия ум. Какво трябва да се направи с нея? Трябва да се изхвърли навън. Казвате: „Това не е наша работа." Не е ваша работа, но колата е във вашия двор. Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в дама, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон. Често и някои ваши мисли седят по цели часове, така впрегнати като този кон в двора на някой ваш приятел, и след това мислите, че работите за Бога. Някой от вас дойде при мене, оставя колата и коня си в моя двор и ми казва: „Силно желание имам да работя за Бога, ще остана тук на работа." В това време обаче му дойде друга някаква мисъл, оставя коня впрегнат в колата и излиза навън да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в дама, та като дойде някога, да си го вземе. След няколко месеца той пак иде и ми казва: „Едно време дохождах при вас, една светла идея ми беше дошла на ума, но тъй си остана." Казвам: Действително, в моя обор има един кон. Той е вашият, който забравихте по това време. Ако наистина имахте светлата идея да служите на Бога, защо трябваше да я забравяте? Питам: В какво седи служенето на Бога? Служенето на Бога се изразява в следното: гладният да нахраниш, голият да облечеш, болният да посетиш; наскърбеният да утешиш; невежият да просветиш; спорещите страни да примириш и т.н.

Четирите действия,
ООК - София, 20.1.1926г.