За реализирането на човешките мисли и желания се изисква определено време, определен срок. Ако този срок се продължи или намали, заедно с това се губят възможностите за тяхното реализиране.

Западният човек работи с опити. Той трябва да прави много опити, сам да дойде до известно заключение. Като мине през гъстата материя, тогава ще започне да пъпли от долу на горе, към високия връх. Щом стигне върха, той ще си даде сметка колко енергия е изразходвал и тогава ще си отговори струва ли си човек да изразходва толкова много енергия, за да се качи на върха, или е по-добре да запази енергията си и да предпочете пътя на малките съпротивления. Източният човек е майстор на слизането. Дойде ли обаче до качването, там той се обленява. Например индусите са пред самите Хималаи, но не правят опити да стигнат върха. Англичаните обаче са предприели много експедиции към Хималаите и не престават още да предприемат такива. Техните опити са оправдани. Те вървят в духа на окултната наука, която казва: никога не се произнасяй за нещо, преди да си го опитал. Който е опитал нещата, той има право да разсъждава. Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи, както пилето мълчи в яйцето. Докато не дойде денят на излюпването му, то мълчи, спотайва се в яйцето. Щом излезе от яйцето, пилето има право вече да се произнася за света. Следователно, докато се намира при неблагоприятни условия в живота, човек трябва да се вглъби в себе си и да мълчи. Щом излезе от неблагоприятните условия, той може вече да говори върху онова, което е научил. Докато яйцето лежи 21 дни под квачката, ние не можем да кажем, че то се намира под ограничителни условия. Обаче минат ли 21 дни и пилето не излезе от яйцето, за него настават вече ограничителни условия. Ако яйцето не се използва навреме, то започва да се разваля. От гореказаното можем да извадим следното заключение: за реализирането на човешките мисли и желания се изисква определено време, определен срок. Ако този срок се продължи или намали, заедно с това се губят възможностите за тяхното реализиране. Ето защо, докато яйцето не е пролежало 21 дни под квачката, то не трябва да се вади, но и повече от 21 дни не трябва да се задържа под квачката. Този закон се отнася и до семенцата, и до плодовете. Този закон се отнася и до вътрешния, психически живот на човека. Всяка мисъл, всяко желание на човека, което е в хармония с Природата, винаги внася разширяване, вътрешна лекота. Щом не е в съгласие с Природата, човек изпитва вътрешно стеснение, вътрешно ограничаване.

Изваждането,
МОК - София, 17.1.1926г.