Аз всеки ден виждам хората с обновени сърца, с меки, благородни сърца, жест има в тях, жертва, култура има в тях. Но ако всеки ден се обезверявате, вие ще загубите всичко, което Бог е вложил във вас.

„Но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ ... Марта и Мария, това са две положения, две състояния у човека. Първото състояние е материалистическо, когато човек става материалност и казва: трябва да се живее! Че трябва да се живее, е вярно, но разумно трябва да се живее! Ако аз живея живота на вълка, живот ли е това? Ако аз живея живота на овцата, живот ли е това? Ако аз живея живота на паяка, живот ли е това? Ако аз живея живота на глистея, живот ли е това? Това е само една микроскопическа част от онзи истински разумен живот. Кой е разумният живот? Разумният живот е целокупният живот, който включва в себе си всички отделни части на живото, като едно цяло. Разумен живот е онзи, който включва всички безбройни проявления на живота в едно цяло. Онзи, който се занимава с музиката, вижда, че всички музикални тонове не са еднакво силни, не са еднакво звучни, но той борави с някои от тия тонове, в които има известни повишения и понижения и ги съгласява в едно, акордирва ги. Следователно, животът е една велика музика, една велика симфония. Аз ще ви разправя някой път подробно за тази велика симфония, за която се говори и на небето. На небето се говори, че земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите богове и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. А вие прибързвате и критикувате земния живот. Казвам: чакайте, той е една целокупност, вие сте чули само някои части от тази симфония и се произнасяте. Не бързайте, това засега е само едно приготовление. Ние сме в края на една репетиция и няма да се мине дълго време, ще се продават билети за този велик концерт и ще го чуете. Всички ще бъдете хубаво облечени. Няма да бъдете Марта със скъсаните дрехи и чепичета, но ще се облечете с най-хубавите си дрехи и ще се явите с онова възвишено разположение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Само така ще се образува от вас едно възвишено, благородно общество, което ще разбира вътрешния смисъл на живота. Тогава всички ще се спогледате помежду си и ще кажете: много добре свирят тия музиканти, това е една велика симфония. Сега вие ще си въздъхнете и ще си кажете: дали ще мога да си купя един билет? Помнете, онези от вас, които нямат пари, за тях ще има гратис билети. За всички ще има по един билет, не е важно на кое място ще сте, дали ще сте на последното или на първото място; където и да сте, на края да сте, всички ще чуете този велик концерт. Той е нещо повече от 1001 нощ. Важното е да имате един билет, с който да влезете, та и на крака да сте, нищо не значи. Вие, като влезете там, няма да търсите стол да седнете, а ще благодарите, че сте влезли. Вие, съвременните хора, мислите, че най-красивото състояние е да седне човек. Опасно е сядането в живота. Аз ще ви приведа един анекдот за такова сядане. Разправят за един магьосник, който владеел законите, че изнамерил един стол, на който като седнел някой, не могъл да стане, докато не го дигне той сам. Един ден дошъл при него един демон, който не вярвал в силата на този стол, но магьосникът му дал един добър урок. Този демон седнал на стол, но повече не могъл да стане докато не го освободил магьосникът. Сядането не е едно от най-красивите състояния. Кога хората сядат? – Когато паднат. Видях преди няколко дни един млад момък, както вървеше по пътя, подхлъзна се и падна. Бързо скочи, изтърси се от праха и каза: аз не паднах. Ами какво? – Седнах. Има едно състояние в живота, което е по-хубаво от сядането. То е да седиш прав. В стоенето прав, в тази идея има нещо по-хубаво, възвишено. В това положение всички удове са в едно хармонично състояние, човек се чувства възвишен, независим от окръжаващата го среда. Казва Христос: „Мария избра добрата част“. Та, вие ще се облечете с тази велика, мощна идея в себе си и няма да казвате, че от вас човек няма да стане. Няма да се демагнетизирвате и обезсърчавате. Грехота е! Ще кажеш: Господ ме е направил човек и няма да мисля, че не съм способен за нищо. Бог е турил в мене един отличен ум и аз ще му дам всички условия да мисли както трябва и да се прояви, когато е нужно. Няма да казваш, че сърцето ти е развалено, но ще кажеш, че Господ ти е дал едно благородно и възвишено сърце и ти ще му дадеш всички условия да се прояви в най-благородни и възвишени чувства. В Писанието се казва, че Господ е дал на хората хубави сърца. Всеки ден Господ дава нови сърца на хората. Аз всеки ден виждам хората с обновени сърца, с меки, благородни сърца, жест има в тях, жертва, култура има в тях. Но ако всеки ден се обезверявате, вие ще загубите всичко, което Бог е вложил във вас. Вие трябва да бъдете тази Мария, която да учи при нозете на Учителя си. Този Учител вие ще Го намерите. Къде? – Знаете къде. Няма да схващате нещата буквално, но ще ги схващате по вътрешен смисъл, по дух.

Мария избра,
НБ - София, 24.1.1926г.