Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта.

Ще изучавате и времето. Сега за 10 дни ще ви дам следното упражнение: Ще вземете една кола и ще отбелязвате времето и вашите състояния: сутрин, на обед и вечер. Станеш сутрин, неразположен си, отбележи какво е времето. На обед - какво ти е състоянието, неразположен си, отбележи какво е времето. И на обед каквото ти е състоянието, пак отбележи времето. Вечерно време - също. За 10 дни ще бъде това упражнение. Това са 30 пъти. Да видим, има ли някакво съответствие между вашите красиви състояния и вашето неразположение с времето отвън. Някой път ще се случи, когато вие сте радостен, отвън времето да е облачно. А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случая ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: " Имам тежко разположение на духа." По обед. "Ужасно съмнение ме обхвана." Вечер: "Голяма ревност ме обхвана." На другия ден сутринта: "Ужасно малодушие." На обед: "Озлобление." Вечерта: "Голямо отмъщение." На другия ден сутринта: "Силна вяра." На обед: "Голяма надежда." Вечерта: "Голяма любов." Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно, или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: "Слънцето тук-там се показва." Пък ако го няма, ще пишете: "Напълно облачно" или "Ветровито." Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни. Просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши. Ако отидете в Америка например или в Англия, когато някой господин е поканен на някой бал или на някоя богата вечеря, а не разполага с хубав костюм, понеже ще му трябват няколко хиляди, той отива в някой магазин, в някоя известна фирма и взема под наем някой костюм. Ако му трябват някои украшения, и тях ще вземе, ще се накичи и ще се яви. На другия ден остава пак в своите стари дрехи. Така също и вие, гледам ви, някой ден сте радостни, но сте взели тази радост отнякъде. Но аз не се лъжа. Гледам, някой се разскачал, казвам: Този еди от коя си фирма е взел тази радост. После, гледам го, върнал я. Казвам: Втори път пак ще те поканят. Пак ще вземеш назаем и хората ще те видят хубаво облечен, модно докаран. Хубаво е човек да има един свой костюм. Едно нещо зная: Духовната радост на човека е нещо постоянно, тя никога не се изменя, не се взема, тъй зная аз. А какво знаете вие, то е друго нещо. Отвън може да има бури, нещастия, но дълбоко в душата духовният човек вижда вечната радост. Той добре носи страданията. Може да плаче по 20 пъти на ден, но отвътре пак е радостен. Това е опитност. Важното е отвътре какво е състоянието, а не как се проявява човек навън. Радостта никога не се губи, тъй разбирам аз. И с вярата е същото. Може да дойдат отвън колебание, съмнение и други неща, но тя не се мени. Така е и с надеждата, и с любовта. Любовта никога не се губи, тя не охладнява. Така знаем ние. Как знаете вие, то е друг въпрос. Тъй зная за себе си нещата.

Огъване и пречупване / Сгъване и пречупване,
ИБ, БС - София, 18.2.1926г.