Човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си, и затова никога не се разочарова.

Съвременните хора са много суеверни, но трябва да се прави разлика между вяра, вярвания и суеверия. Човекът на вярата е дълбоко убеден в това, което предприема. Той казва: „Аз ще се кача на Хималаите." Той не допуща в ума си никаква отрицателна мисъл: дали ще мога да се кача или няма да мога. Той казва: „Когато и да е през живота си, аз ще се кача на Хималаите." Човекът на вярванията казва: „Аз имам силно желание да се кача на Мусала, но ще чакам благоприятни условия." Суеверният казва: „Имам желание да се кача и на Мусала, и на Хималаите, но съм човек с деликатно здраве, не мога да предприема такъв път. Ще почакам малко, може да се нареди някак, с аероплан ще отида." Той очаква нещата да станат като в хиляда и една нощ. Обаче такова нещо може да се случи едва един път през хиляда години. Суеверният очаква всичко да се нареди по магически начин, без труд, без усилие, и като не успее, казва: „Свърши се животът, нищо не направих." При суеверията нещата се реализират в отношение 1:1000. И тогава човек се чуди, че е станало нещо, което той никога не е очаквал. Запример с Христа се е случило нещо подобно. Когато е прекарвал 40-дневен пост в пустинята, дяволът дошъл да Го изкушава. Той Го качил на храма и му казал: „Ако си Син Божи, хвърли се от храма". Христос му отговорил: „Понеже ти ме качи, ти сам ще ме снемеш. Аз не мърдам от мястото си". Това например говори за суеверието на дявола. След това той задигнал Христа на една висока планина, откъдето посочил към всички царства на земята и му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти дам тия царства да ги управляваш". Христос му отговорил: „Всички царства и земни, и небесни са в ръцете на Бога. Ти искаш много евтино да ти се продам". Както виждате дяволът е много суеверен, защото той обича лъжата, а самата лъжа е суеверие. Като лъже, той сам започва да вярва в това, което говори и казва: „Възможно е да е така." Човекът на вярванията пък казва: „Съдбата е такава. Каквото да прави човек, той не може да измени съдбата си." Човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си, и затова никога не се разочарова.

Външни влияния,
ООК - София, 27.1.1926г.