В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която са написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността.

В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която са написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността. Буквите на тая книга са живи, написани са от най-хубавите семенца на всички растения. Като погледнеш в тази книга, ще видиш, че всяко растение има изпратено по едно живо семенце в нея. Това е не само с растенията, но като почнем от кристалите, ще свършим с ангелите. И кристалите са живи същества. Значи по ред вървят: кристалите, растенията, животните, хората и най-после се дохожда до ангелите. Следователно, онзи, който иска да прочете, да изучи великата Мъдрост на живота, трябва да отвори тази книга и да чете в нея това, което Бог е написал. Сега в свръзка с тази свещена книга, ще ви разправя един разказ. Това нещо, за което ще ви говоря, е станало в предисторически времена, във времето на тъй наречения цар Алтасар. Той имал единствена дъщеря, Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома в това време, но по едно съвпадение, името, което носила, не й звучало добре на душата. Тя за всичко се радвала, но щом произнасяли името й, нещо я бодвало в душата, изпитвала някаква скръб. Тя била щастлива иначе, но постоянно се молила на Бога, по някакъв начин да смекчи звуковете на нейното име. Вие ще кажете: в България много лесно сменяват имената. Да, така е, но в Божествения свят, щом дадат едно име някому, това име мъчно се сменява. Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската дъщеря. Той бил изпратен нарочно за нея. Носил той тази свещена книга, и трябвало от нея да й чете, да й даде известни наставления, да й покаже път, начин, по който да се смекчат някои от буквите на нейното име, и по този начин да придобие такова име, каквото иска. Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал. Тази местност била пустиня. Като се сетил той, че направил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, които изпаднали от книгата при невнимателното й отваряне. Цялата местност се покрила от тия плодни дървета и той си казал: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши". Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря. Ако вие бяхте на мястото на Адонаила, какво щяхте да кажете? Най-малкото щяхте да кажете: що ми трябваше да идвам на земята, да направя такава погрешка? Да, но благодарение на тази погрешка на Адонаила, ние имаме всички плодни дървета и растения по лицето на земята. По едно невнимание от страна на този ангел, ние имаме днес и жито, и царевица, и всички други плодни дървета, които представляват за нас едно голямо благо. Но, както ангелът се захласнал от красотата на царската дъщеря и пожелал да разбере, коя е причината, дето тази мома е нещастна и толкова много се моли на Бога, същите тия качества се срещат и в донесените от него блага, затова и ние искаме да продаваме житото, царевицата си, за да станем богати и силни хора. Някой продава житото си, но за какво? – За да добие учение. Друг продава житото си, за да стане силен човек. Трети продава житото си, за да стане богат човек. Четвърти продава житото си, за да стане щастлив, иска да се ожени. За какво ли не се продава житото в света? И най-после, за какво ли не се продават плодовете в света? От толкова хиляди години, за какво ли не се продават ябълките и крушите в света! Няма по-лошо нещо в света от това, да се продават нещата. И съвременните хора трябва да се отвикнат от мисълта да продават нещата. Хората продават своето жито; хората продават своето знание; хората продават своята любов; хората проповядват и по този начин продават Истината. И след всичко това дигат ръцете си нагоре. Онзи, който дига ръцете си нагоре и се моли, той е Замра–фу, а Онзи, Който иде отгоре и дава своите блага, той е Духът който жертвува всичко заради нас. Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангел се влоши и трябваше да дойде друг някой да изправи тази погрешка. Този, който дойде да изправи погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов. И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота. Питам ви сега: и вие имате мъчнотии в живота си, как ще ги смекчите? Всеки от вас има по един трън в плътта си. И колкото ограничението е по-малко, толкова туй ограничение е по-тежко. В духовния свят пък законът е обратен. Тук на земята, най-грамадните неща са тежки, а в невидимия свят, ако турят едно житно зърне на гърба на някого, едва ли ще може да го носи. Ако на гърба на един ангел турят цялата земя, той ще може да я носи и радостен ще бъде. Вие ще ни кажете: докажи това! И най-после ще ме питате: може ли да се тури целата земя на гърба на един ангел? Аз ви питам сега: ами на кой гръб седи сега земята? Съвременните учени казват, че земята се движи в празното пространство. Чудни са хората в своите заключения? Аз ще направя едно възражение. Ако се изчерпи водата от един океан и след това се тури един параход, ще може ли той да се движи? – Няма да може. Движение става само в пълно пространство, в празно пространство няма движение. Това, което учените поддържат е едно заблуждение. Следователно, мястото, в което земята се движи не е празно пространство, крив е техния превод. Пространството е пълно с една мощна сила, с една разумна сила, върху ръцете на която се крепят не само нашата земя, но и всички останали велики светове. По нямане на думи, ние си представляваме нещата фигуративно, представляваме си идеите изопачено. (...) Така казвам: сега и ние, като този ангел, Адонаил, можем да направим една погрешка. Възможно е това, всички живи същества правят погрешки и то по няколко погрешки на ден. Този ангел се върнал на небето при Господа така скърбящ, че Бог като го видял, казал му: "Няма нищо, аз ще изправя тази погрешка!" Затова, Господ решил на мястото, дето попаднали семенцата от свещената книга, да направи райската градина и да създаде след предисторическите времена първите хора в нея, Адам и Ева. Ако вие имате доблестта на този ангел, Господ ще направи върху вашата погрешка един рай и ще тури в него първите хора да се проявят. Вложете тази идея във вас! Искам да бъдете мощни, силни в любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си! Искам да бъдете мощни, силни в мислите си, та при най-големите си страдания, несполуки, неверие, нека изникне в ума ви царската дъщеря, нека изпъкне в ума ви този ангел на светлината, нека изпъкне във вас мисълта, че върху вашите грешки Господ ще създаде рай. Кажете си: има за мен рай! Тепърва Господ ще го създаде. И тогава, името на тази царска дъщеря ще се измени и ще стане Рада. Радвайте се сега, царската дъщеря ще се нарече с българското име „Рада". От тук е произлязла и думата радост, с едно вътрешно съдържание. Тъй станалата царската дъщеря Рада. Този ангел принесъл тия страдания само за един слог. И този слог, който царската дъщеря не харесвала, бил слогът „фу" - 3амрафу. Този слог създал цяло нещастие на земята. Какво може да направи един слог? – Той може да разтърси и небето и земята; може да разтърси и всички човешки сърца, а по някой път може да смути и нашата мисъл. Та казвам: благородно било нейното желание. И в всички вас има това желание, да се махне от имената ви слога „фу", и всички да станете "Рада". И тъй, ако ви питат някои, каква беше днес беседата, ще отговорите: Рада! Какво каза учителят? – Рада! Какъв трябва да бъде светът? – Рада! Какво трябва да правим? – Рада! Рада, Рада – навсякъде Рада. И този свят напред с Рада ще върви. Ние ще бъдем Рада и Господ ще се радва, ще се весели, пък и ангелите ще ни пеят. Тогава ще имаме една нова култура. И сегашната култура не е лоша, хубава е, но бъдещата ще внесете едно ново благо. И тъй, аз мога да ви поздравя днес с „Рада".

Свидетелството Негово,
НБ - София, 31.1.1926г.