Който се занимава с погрешките на хората той представлява портрет, върху който са написани най-грозни образи.

Дали се увеличава или намалява вашето религиозно чувство, дали сте учени или прости, дали постигате своите идеали или не, ние разглеждаме всички тия неща с цел да обясним вътрешните прояви на живота. За всяко нещо в живота трябва да се даде конкретно обяснение, за да имаме ясна представа за силите, които действат в нас. Иначе не знаем ли тия неща, ние можем да изпаднем в някои слабости. Запример има големи критици, които виждат само погрешките в хората. Който се занимава с погрешките на хората той представлява портрет, върху който са написани най-грозни образи. Какво придобива човек, ако главата му е пълна с погрешките на другите хора? Като отворите главата на такъв човек, вие четете: еди-кой си се убил, еди-кой си откраднал нещо, еди-кой си бил болен, еди-кой си казал това-онова и т.н. Каква наука има във всички тия сведения? Бъдещата наука трябва да бъде положителна, да се занимава със здравословните, а не с болезнените състояния на човека. Тя не трябва да изучава какво нещо е омразата, глупостта и лъжата, но да се занимава с Любовта, с Мъдростта и с Истината. Тя не трябва да се занимава с неправдата, със злото, но Правдата и с Добродетелта. Какво трябва да изучава музикантът: дисонансите или хармоничните тонове? В музиката няма дисонанси. Някои казват, че между два тона може да се яви някакъв дисонанс, т.е. вибрациите на тези тонове да не съвпадат. Така е, всички музикални тонове от различни гами не си хармонират. Тоновете на някои гами хармонират помежду си, а на някои - не хармонират. Понякога преходът или преливането на гамите от едно състояние в друго се съвпада, а понякога - не се съвпада. Това несъвпадане съвременните музиканти наричат дисонанс.

Външни влияния,
ООК - София, 27.1.1926г.