Вършете всичко с любов, без да считате, че правите нещо.

Само любовта освобождава човека. Вършете всичко с любов, без да считате, че правите нещо. Жената например готви и си казва: „Защо съм толкова глупава, че съм седнала пред този тиган и тази тенджера и пред този огън да се печа? Защо не отида някъде в гората на свобода?" Отиде в гората, но и там казва: „Защо не си отида дома?" Значи и дома си да е, и в гората да отиде, тя все не е свободна. Учителят казва: „Какво съм се затворил тук, между тия ученици да ги уча?" Ученикът казва: „Какво съм взел да се занимавам с тези глупости?" И учителят, и ученикът не са свободни; те са роби. Всеки човек, който не е доволен от положението си, той е роб. Ако свещеникът служи литургия в църква или държи някаква проповед и не е доволен от работата си, той не е на мястото си, той е роб. Помнете следното правило: и най-малката работа, извършена с любов, дава свобода на човека.

Нашето място,
ООК, СБ, РБ - София, 3.2.1926г.