Онзи, който се учил от Бога, и отива да се учи от хората, той се опетнява вече. Наученият от Бога, няма защо да се учи от хората.

Някой казва: какво нещо е моралът? Аз ще ви кажа, какво нещо е моралът. Има два вида морал. Ще ви дам сега една максима, тъй, както аз схващам морала. Аз взимам числото 10. Представете си, че имате 10 извора, които дават чиста, хубава вода. Първият извор е този, който дава нектара на живота. Като пият хората вода от него възкръсват. Всички останали извори са малко или много опетнени. Ако някой е пил от първия извор и дойде да пие от останалите, той върши едно морално престъпление. Той е изгубил своята духовна интелигентност. Той няма право да пие от другите извори! Хора, които не пият от другите извори, освен от първия са идейните хора в света. И Писанието казва: “Първият извор е Бог.” Той е единственият, от който като пият хората възкръсват. Онзи, който се учил от Бога, и отива да се учи от хората, той се опетнява вече. Наученият от Бога, няма защо да се учи от хората. С хората той може само да се разговаря по един разумен начин, може да им покаже любовта си. Сега ще ви представя другия морал, по който светът върви. Аз започвам пак с числото 10. Има 10 извора с хубава вода. Човекът в света започва да пие от десетия, после от деветия, осмия, седмия, докато най-после достигне до първия. Дойде ли до първия, повече няма право да се връща назад. Вие сте пили вече и от десетия извор, пили сте някога и от първия. Сега отново дойдохте до кой извор? – До първия. Там седят ангели със своите мечове. Казвате: страшни мечове! Да, онзи, който дойде да пие от този извор, ще мине през огън. Той трябва да се пречисти и да покаже, че неговата душа е абсолютно чиста и е готов вече да извърши всичко за Бога, за своя ближен и за себе си. Той е готов за славата божия и за доброто на своя ближен да извърши всичко, което се изисква от него. Та казвам: ако ние бихме слушали Този живият Христос, неразпънатия Христос, лесно бихме постигнали всичко това. (...) Чудни са хората, когато говорят за Любовта! Аз не зная, какво мислят за Любовта, какво понятие имат за нея! Дойде при мене някой, който е пил от десетия извор и ми казва: пийни малко от тази вода! Казвам: не мога да престъпя свещения закон на числото едно. Мога да извикам други някой да пие заради мене, но такъв който още не е пил от числото едно. Има начини, чрез които мога да угодя на нашите желания. Но кога? – Когато не съм пил от чистата вода, когато не съм пил от извора на числото едно. Но когато съм пил, не мога; колкото да ме викате и молите, не идвам. Следователно, онази душа, онзи човек, който мога да обичам, трябва да е пил от извора на водата от числото едно. Казвате: каква е тази Любов? – Ще я познаете. Друг някой казва: аз те много обичам и за тебе имам високо мнение. Да, но ако в стаята ми влезе някоя млада мома и остане при мене цяла нощ, този същият ще каже: аз измених мнението си за този човек. Снощи при него имаше една млада мома. Тогава, аз ще ви покажа един друг, морал, по който да съдите нещата. Вие, които ме съдите, ще ви дам да изпиете една чаша с чиста вода и ще ви накарам да проверите, дали тази вода излиза от вас тъй чиста, каквато е влязла през устата ви. Ако водата излезе така чиста, както е влязла, тогава аз приемам прегрешенията си, но ако не излезе така, тогава какво ще кажете? Тогава вие ще си носите греховете. Разбирате ли ме? Аз имам морал, аз имам норма, по която съдя. И когато някой ми каже, че еди кой си брат е крив, аз ще си кажа: преди да се произнеса, трябва да видя тази вода, която ще изпия, дали ще излезе чиста от мене, или не. Дали един човек е грешен, или не, аз веднага мога да проверя. Следователно, когато вие се произнасяте за престъпленията на някой човек, спрете се в себе си и си кажете: Божествената вода, която ще изпия от чашата, чиста ли ще излезе от мене? Този опит ще направят и ангелите с вас. Аз не говоря за обикновеното наше тяло, не говоря и за обикновените наши чувства, мисли и действия, но говоря за нашето духовно тяло, за нашата душа, която е толкова чиста, но по някой път и по нея се намират прашинки, и тя трябва да се чисти. Туй учение, значи, не е за нашите тела, то е за нашите умове, за нашите сърца.

До скончанието на века,
НБ - София, 3.1.1926г.